Омагьосаният кръг на киноата

Дали манията по киноата е проклятие, или благодат за селяните от Андите? В продължение на векове те бяха почти единствените хора, които отглеждаха и се храниха с тази култура. Но диетолозите в богатия свят отдавна знаят колко полезни съставки съдържа киноата: през 1993 г. изследване на американската космическа агенция НАСА установи, че макар нито един хранителен продукт да не може да осигури всички основни хранителни съставки, необходими за живот, киноата е най-близо до това от всички растения и животни.

Но глобалната популярност на зърнената култура се дължи на хвалебствията на звезди като американската ТВ водеща Опра Уинфри, която през 2008 г. я включи в своята 21-дневна диета за прочистване. Сега киноата може да бъде открита навсякъде, където има юпита, обикновено - в салата в комбинация с френска зелена леща и годжи бери. ООН дори определи 2013 г. за Международната година на киноата, пише в свой анализ Тhe Economist.

Случи се логичното - предлагането не успя да отговори на галопиращия ръст на търсенето. Между 2000 г. и пика през 2014 г. средната цена на изнасяната киноа от Перу и Боливия се повиши над три пъти до ниво от 6-7 долара за килограм. Това хвърли в паника британския вестник Guardian - през 2013 г. той излезе със заглавието „Могат ли веганите да преглътнат неприятната истина за киноа?“. Медията обвини нехайните западни контета, че лишават бедните жители на Андите от тяхната основна суровина. При това, по данни на ООН, 16% от боливийците и 7,5% от перуанците страдат от недохранване. 

За щастие, увлечените по зърнената култура контета не са виновни. Въпреки че средната консумация на киноа в Перу се сви с ръста на цената ѝ, това се случи постепенно и не толкова рязко, колкото самия ръст на цената. Причината за това -  промяната е свързана и с изменящите се предпочитания. Младите перуанчани са са склонни да се впускат в собствени  хранителни увлечения, свързани повече със западни храни, отколкото да останат верни на суровината на бабите и дядовците си, пише още Economist. 

При всички случаи едва едба малка част от разходите на перуанските домакинства отиват за киноа. В държави като Бангладеш, Малави и Виетнам рязкото повишаване на цената на суровините може да тласне бедните към още по-сериозна бедност, защото често те харчат повече от една трета от приходите си за храна. Но изследване на Андрю Стивънс от Калифорнийския университет установява, че киноата съставлява едва 0,5% от средните разходи на домакинствата В същото време за фермерите по-високите цени означават по-високи приходи. Перуанските и боливийските производители на киноа се нуждаят от максимална печалба. Преди увеличаването на търсенето мнозина едва свързваха двата края. Друго изследване, публикувано през март, установи, че общите разходи на типично семейство производители на киноа (включително потреблението на произведеното от тях) се равняват на само 40% от разходите на средностатистическото семейство, което консумира киноа. 

Повишаването на цените помaга на домакинство, произвеждащо киноа, да увеличи разходите си с 46% между 2004 и 2013 г. (спрямо повишаване с около 30% на домакинствата, които не произвеждат киноа). Дори семействата, които не произвеждат киноа, са увеличили потреблението си. Изглежда, че харчейки новопридобитите си приходи, производителите на киноа са подкрепили по-широко местната икономика. За всеки скок на цената с 25 на сто потреблението на домакинствата скача с 1,75%.

Въпреки че притесненията на перуанците заради цените бяха туширани преди няколко години, може би сега има причини за ново безпокойство. Високите цени през 2013-2014 г. накараха много хора да започнат да  отглеждат киноа - от предприемчиви боливийски шофьори на таксита до големи предприемачи. Европейските фермери също не закъсняха. Днес киноа се отглежда в около 50 държави, сочат данните на Джеймс Ливингстън - Уолгъс, основател на компанията за доставки на киноа Quinola.

Това, логично, значи и много повече доставки – общият износ от Перу и Боливия към ЕС расте с 227% между 2012 и 2015 г. Цените пък рязко спадат – с 40% между септември 2014 г. и август 2015 г. Заради това и заплатите в тези две държави  - традиционни сериозни производители на тази култура, се свиха с 5%, а общото търсене на храната – с 10 на сто по данни на Международния търговски център (International Trade Centre).

Минималната справедлива цена на киноата, която отговаря на необходимия минимум за нормален стандарт на живот на фермерите, възлиза на около 2,60 долара за килограм, а сегашната пазарна цена е под два долара, така че производителите от Андите вече изпитват сериозни затруднения. А опасността Андите може да престанат да бъдат основният производител на тази култура за света, никак не е преувеличена. Все пак Андите са и родината на картофите, но към момента 15 други държави в света, сред които дори Беларус и Бангладеш, произвеждат повече картофи от нея.

Е - все пак Перу все още произвежда около 4000 сорта картофи, които кулинарите се опитват да брандират и изнасят за западните потребители. Основната надежда на производителите от Андите е за обособяването на една пазарна ниша с тяхната автентична, органична, „реликвена" киноа, с която да примамят онези потребители, които бяха загубеи през 2013 година.