Кристо, който накара хиляди да ходят по вода

Всеки, който вярваше, че Кристо вижда някакъв по-дълбок смисъл в покрития със сребристо Берлински Райхстаг или в яркожълтите му, плаващи пристани на езеро в Италия, не беше прав. „Това е напълно ирационално и безсмислено“, заяви американският творец с български произход през 2014 г. Но красотата на неговите сгради и пейзажи, превърнати в абстрактни обекти, очарова милиони. Кристо почина в неделя на 84-годишна възраст в Ню Йорк.

Винаги ставаше дума за игра на форми и цветове, когато роденият на 13 юни 1935 г. като Христо Владимиров Явашев в Габрово, България, артист, покриваше поредното парче от света с изкуствени листа.

Сред най-известните негови проекти, реализирани в световен мащаб, са портите с цвят на шафран в Ню Йоркския Central Park („The Gates"), плаващите, покрити с найлон кейове по водата на езерото Исео в Ломбардия („Floating Piers") и тези за покрития през 1995 г. берлински Райхстаг и опакованият Pont Neuf в Париж.

Министърът на културата на Германия Моника Грютерс почете Кристо като „един от най-великите артисти на нашето време". „Кристо използваше изкуството си да крие, за да научи хората по света как да изглеждат по нов и по-дързък начин", казва Грютерс в изявление късно в неделя вечерта. „Инсталациите му достигаха и вдъхновяваха милиони хора", каза още министърът на културата.

Инсталациите, някои от които могат да се видят от много километри, като „Valley Curtain“ в Колорадо или жълто-сините гигантски чадъри в Япония и Калифорния („The Umbrellas“), скоро можеха да се появяват само като екипна работа. Със съпругата си Жан-Клод, с която винаги е бил дует от 90-те години, Кристо се бори по няколко десетилетия, от първите планове до изпълнението на даден проект. Жан-Клод, която произхожда от Казабланка в Мароко и е родена в същия ден като Кристо, почина през 2009 г. на 74-годишна възраст в Ню Йорк от мозъчен кръвоизлив.

Проектите на Кристо

1 / 8

Снимки: ЕРА

Още галерии

„Жан-Клод и аз, ние правим тези неща за себе си“, каза художникът с бялата къдрава коса. „Ако някой ги харесва, това е просто бонус. Правим неща, които визуално ни харесват. Пътят е целта: тези проекти ни пренасят на места, които са толкова по-богати от света на изкуството, от галерията или музея. Можем да работим с много различни хора. Това е приключение и е много вълнуващо и глупавато същевременно", посочи още той.

Бракът на Кристо и Жан-Клод беше микс от социализма и капитализма: Кристо, който бе обучен в марксизъм в България и който не приемаше пари от спонсори, нито правителствени субсидии, успя да реализира безплатно изкуство за милиони чрез предприемаческия дух на съпругата си. През 2005 г. те отказаха оферта от финансист на стойност 50 млн. долара за 7500 оранжеви порти и тъкани на Central Park. Твърди се, че Кристо е казал за офертата: „Не бих ги продал даже и за за 100 милиона“.

Поради това, а също и заради визуалното въздействие на произведенията, които се виждаха на километри, двойката вълнуваше хиляди. Берлинският Райхстаг, който бе обвит в сребърна материя и обвързан със сини въжета, е особено незабравим в Германия. Спектакълът, продължил над две седмици през 1995 г., беше нищо по-малко от разсрочено лятно парти за отбелязване на падането на Берлинската стена, спомня си Рюдигер Шапер от берлинския всекидневник Tagesspiegel на 20-годишнината. През 2013 г. Кристо реализира за първи път проект без жена си - въздушен пакет в Gasometer Oberhausen (изложбено пространство в град Оберхаузен), наречен „Big Air Package“.

Скица на неосъщественото засега опаковане на Триумфалната арка в Париж. Снимка: EPA/ANDRE GROSSMANN

Финансовата независимост даде на Kристо много свобода в неговите дългогодишни усилия да реализира проекти отчасти срещу съпротивата на природозащитниците и въпреки изискванията на строителните власти. През 2017 г. той се отказа от работата „Over The River“ в щата Колорадо, в който инвестира около 15 милиона долара за 20 години в открит протест срещу американския президент Доналд Тръмп. Той трябваше да наеме района на река Арканзас от правителството на САЩ при управлението на Тръмп.

Преходността на големите временни инсталации винаги напомняше и за нестабилността на самия живот. „По някакъв начин наивно и арогантно е да вярваме, че това нещо ще остане завинаги, завинаги“, отбеляза Кристо по времето на забулването на Райхстага.

Светещи пластмасови повърхности, сгради и региони, опаковани като извънредно големи подаръци или колети – завладяващите снимки ще напомнят за работата на Кристо. Фактът, че днес почти никое от тези произведения не може да се види, само увеличава блясъка им.

„Всички тези проекти имат силно измерение на липсата, на сдържаността", каза Кристо по повод на опаковането на Райхстага. „Те ще изчезнат, като нашето детство, животът ни“. Именно това прави преживяването на подобна творба толкова интензивно.