Ще се спука ли балонът на пазара на изкуство?

Много икономисти, дилъри на произведения на изкуството и колекционери от една година насам предупрежават, че в сектора назрява балон. Но има един сигурен знак, че нещата вече са попрекалили: Джей Зи рапира за Уорхол, Баския и "Арт Базел", ,пише CNBC.

Гуруто Джеймс Грант цитира стихове от песента "Picasso Baby" на Джей Зи в своя статия с твърдението, че цените на пазара на съвременно изкуство може би не са оправдани по отношение на стойностите в дългосрочен план. Въпреки че популярни творци като Джеф Кунс, Деймиън Хърст и Жан-Мишел Баския се продават за осемцифрени суми, не е ясно дали работите им ще преминат теста на времето, критиците и музеите.

Трудно е да се каже например дали една от най-известните работи на Кунс "Нова прахосмукачка" - четири прахосмукачки в пластмасов кафез, след време ще бъде смятана за гениална или "просто за още една прахосмукачка", пише Грант.

"Съвременното изкуство се оценява от гледна точка на съвременните пари", твърди той. Политиката на Федералния резерв да поддържа ниска основна лихва насочи мнозина от заможните американци към колекционерството на всякакви предмети, включително изкуство, автомобили и скъпоценни камъни.

И въпреки че Кунс и Баския в момента се радват на изключително силен интерес, те могат да последват участта на английските портрети от началото на 19 в., чийто бум бе последван от огромен срив. Цените им така и не се възстановиха.

Как може един умен инвеститор да играе играта на колекционерството, без да бъде засмукан от модата на Кунс?

Грант предлага да се купуват исторически документи: писма от Ейбрахам Линкълн, документи, подписани от Томас Джеферсън и дори отчети. Разбира се, цените на историческите документи също вървят нагоре.

Освен това едно пожълтяло писмо не изглежда толкова добре, колкото творба на Хърст или на Барнет Нюман. Но имена като Джеферсън и Линкълн вероятно по-успешно ще издържат изпитането на времето.