Последният производител на барети във Франция се бори за оцеляване

Компанията за производство на барети Laulhere, създадена преди 174 години, се бори да запази френската природа на емблематичния аксесоар.

Миналата седмица Laulhere стана единственият производител на традиционните барети във Франция след като придоби единствения си местен конкурент Blancq-Olibet, съществуващ от близо 200 години.

По-евтините шапки от Китай, Индия и Чехия затрудняват оцеляването на местните производители на барети, които са символ на Франция, редом с багетите и цигарите Gauloises, пише Bloomberg.

Базирана в подножието на френските Пиренеи, където пастирите създават кръглата и плоска вълнена шапка, за да се пазят от влагата, Laulhere се присъединява към битката за етикета "Произведено във Франция" на фона на нарастващия брой създадени в чужбина барети, които завземат все по-голям дял от един свиващ се пазар.

На сайта си Laulhere е написала: "За нас 'произведено във Франция' все още означава нещо".

Битката за оцеляването на Laulhere, спасена чрез придобиването ѝ от френския производител на военни дрехи Cargo-Promodis с инжекция от 500 000 евро в края на 2012 г., разказва историята за борбата на френския президент Франсоа Оланд да запази конкурентоспособността на местния бизнес.

Марк Сондърс, който отговаря за продажбите в Laulhere, е женен за французойка, чието семейство е в бизнеса с баретите от поколения. По думите му фирмата разчита на търсенето в луксозния сегмент на пазара, за да се съвземе от фалита през 2012 г. За миналата година компанията е регистрирала продажби за 1,7 млн. евро, но няма печалба, като се очаква през тази година да "излезе начисто".

Плановете са през 2014 г. да се произведат 200 000 шапки в сравнение със 160 000 през 2013 г. Половината от баретите отиват при армии по целия свят. Останалата част са за модната индустрия.

Мъжките барети на Laulhere струват между 40 и 75 евро, а женските се продават на цени от 20 до 95 евро. Вносните им заместители се продават за по две евро.

Глобалната конкуренция идва основно от производители в Китай, Пакистан, Индия и Чехия, където фирмата Tonak a.s. произвежда модни барети за жени.

До края на 80-те години Франция произвеждаше по няколко милиона барети годишно. Продажбите обаче постепенно намаляха на фона на евтините продукти, произведени в Азия. Най-сериозният пирон в ковчега бе забит през 2001 г., когато френската армия спря поръчките и лиши фирмата от стотици хиляди от тях.

Броят на фабриките в града, където се правят най-много барети във Франция - Олорон Сен-Мари, е намалял от близо 30 до две: Laulhere и Blancq-Olibet.

Традиционната френска барета се прави от мериносова вълна и има кожен ширит от вътрешната страна за по-голям комфорт при допир с кожата на главата. Тя е водоустойчива и не пропуска ултравиолетови лъчи. Освен това запазва формата си, дори и да бъде прегъната.

Баретите добиват популярност в света на дамската мода през 30-те години и се превръщат в символ на Френската съпротива по време на германската окупация през Втората световна война. През XX в. те започват да се използват и от армиите във Франция и останалата част на света.

"Брегът на слоновата кост, Кувейт, Саудитска Арабия и други държави ползваха китайски, пакистански и индийски барети, но ги смениха", обяснява Сондърс. "Те разбраха, че това е технически продукт и няма смисъл да ползват евтин вариант". Той очаква продажбите на компанията в Западна Африка и Близкия изток да се увеличат през идните години.

Френската армия, ООН и НАТО са сред най-големите клиенти на Laulhere. Компанията търси възможност за по-сериозно присъствие на модния пазар на фона на съкращенията на военните разходи. Американската армия престана да използва вълнени барети през 2011 г. и ги замени с шапки с козирка.