Магията на Мексико Сити

Една от великите световни столици - град, където Древността съществува рамо до рамо с модерните технологии, място с невероятна културна сцена (включително изумителната колекция на най-богатия човек на света), и невероятна храна.

Търговията в Мексико Сити процъфтява на всяко възможно ниво - градът е пренаселен, мръсен и хаотичен, но и пищен, екстравагантен, екзотичен и изкусителен, пише Bloomberg. Той е и един от най-спокойните анклави в света - ако така може да се определи третият по големина градски агломерат и един от десетте най-големи столични райони в света. И все пак тук е спокойно: наркотрафикантите, които са изключително жестоки и публични в останалите части на страната, се срещат рядко. Причината за това, според коментатора от местния вестник и телевизионен канал Milenio Карлос Пуиг, е че е в интерес на хората столицата да е безопасна. "Всички искат да могат да дойдат тук", казва Пуиг. "Включително наркотрафикантите. Някои живеят тук, имат семейства, бизнес и всички искат да могат да посещават града спокойно", допълва той.

Като много други обитатели на Мексико Сити Пуиг иска да вярва, и иска и ние да повярваме, че "Мексико Сити няма нищо общо с останалата част от страната". И вероятно това е истина. Със сигурност Мексико Сити има много повече общи черти с Буенос Айрес, Париж и Лос Анджелис, отколкото с мексиканската провинция. Тук е съсредоточена голяма част от богатството на Латинска Америка, което е видно от небостъргачите във финансовия център на града; видно е и от все по-шикозните хотели, задръстванията по улиците, музеите, галериите, музикалните клубове и ресторантите; личи си и по свежата боя по къщите, по луксозните автомобили и дизайнерските обувки.

Мексико Сити има дълга и разпокъсана история: вековната цивилизация преди Колумб е последвана от дълъг колониален период. Всичко в града напомня за промяната и конфликтите. Например Уицилопочтли - сложното име на стар бог-колибри. Човек би го сметнал за очарователен - той се ражда като синьо колибри, кръжащо около местното племенно население и завело ги до долината, където по-късно е създаден Мексико Сити. Но да повярваш на това би било равнозначно на това да повярваш на привидната примамливост на Мексико. Милото колибри в крайна сметка се превръща в могъщ и страшен войн, покрит с пера, който иска кофи с човешка кръв и откъснати глави, за да накара слънцето да изгрее.

Подобни истории могат да бъдат чути навсякъде в Мексико Сити. Градът изглежда има един видим живот, който тече жизнерадостно по тротоарите - хората ядат такос, пият текила, говорят оживено, слушат музика, но има и един таен паралелен разказ, който се движи под паважа. Или пък ларвите на мравките. Човек би си помислил, че те са етап от развитието на мравката. И това е така, но в продължение на дълги години те са били храна на мексиканските племена - ценен източник на протеини, събиран с много труд от корените на дърветата и други растения. В провинцията хората все още ги ядат. Предлагат се и в менютата на много ресторанти в Мексико Сити.

Фреските - любимата форма на изкуството в Мексико от ацтеките насам, е очевидният артистичен израз на тенденцията всичко да бъде превръщано в разказ - нещата да се разказват от началото до края, от ляво надясно, с подробно описание на героите, мястото и времето. Стенописите с разкази са любимото изразно средство на мексиканския гений, известен като Диего Ривера. Един от тях е изложен в огромна държана сграда в центъра на Мексико Сити. Творбите на Ривера са толкова въздействащи, че мексиканците често казват, че дори и в града да няма нищо друго освен фреските, градът пак би бил място, което си струва да се посети.

Но фреските са значими именно защото в Мексико Сити има още толкова много неща. Целият мегаполис - историята му, политиката, културата и драматичните личности - се вихри около стенописите и прониква в тях. Например, докато човек се разхожда покрай изображението на водния свят на ацтеките, създадено от Ривера - пълен с езера, пирамиди, канали, царевица и пернати богове, той знае, че само на няколкостотин метра се намират пирамидите на Теночтитлан - предшественикът на Мексико Сити. Само на хвърлей от коридора с фреските на Ривера по каналите в квартал Сочимилко все още плават традиционните лодки - същата мрежа от канали от изображенията на артиста. Докато се разхождате покрай фреските, изобразяващи бруталното и екстравагантно испанско владичество (войници, полиция, евангелисти, религиозни инквизитори, пазачи), ще забележите, че коридорът, по който вървите, е построен от тези брутални и екстравагантни испанци.

Сцените на Ривера разказват невероятни истории, но те бледнеят пред света на световноизвестните мексикански теленовели, да не говорим за изумителните истории, с които са пълни исторически книги и вестниците. Например: робиня служи за преводач на конкестадор, след което става негова любовница и ражда първото му дете! Това е истина! След това конкестадорът удушава испанската си съпруга с огърлица от перли! Той е изправен пред съд заради убийството, но така и не е признат за виновен!

По-късно 15-годишно момиче става любовница на близък съветник на мексикански президент! След като напуска любовника си, тя става певица и актриса, а след това и любовница на друг президент! Това са факти! Политик дава огромна награда за главата на бандит, който пък веднага предлага двойно повече пари за главата на президента! Полицай от Мексико Сити управлява мрежа за продажба на кокаин! Това е възможно само в необуздания и романтичен Мексико Сити!