Как Uber разбуни една индустрия

Uber се превърна в една от най-скъпите технологични старт-ъп компании в историята. Съоснователят и главен изпълнителен директор на фирмата – Травис Каланик, обяви, че е била одобрена инвестиция от нови 1.2 млрд. долара. С последната сделка общата стойност на постъпилите в Uber пари достигна рекордните за сегмента 17 млрд. долара. Сделки като тази са често срещано явление в Силициевата долина, но много хора в останалия част на света може би ще почестват неловко главите си при научаването на тази информация, пише Wired. Наистина ли един нов тип таксиметрова услуга реално се нуждае от толкова много пари?

Ако съдим по амбициозните планове на Uber, отговорът е по-скоро да. Каланик не иска просто да осигури транспорт за хората, които временно нямат кола. Той иска те тотално да спрат да използват колите си. “Идеята ни е да предложим нов тип транспорт на хората, които ежедневно се изправят пред предизвикателствата на града, без същите да се нуждаят от личен автомобил,” казва Каланик пред Bloomberg Businessweek. “Ако успеем да мотивираме икономически хората да спрат да ползват колите си, или дори да ги продадат, и да превърнем транспорта в услуга, значи ще сме успели".

Uber иска в даден етап от развитието си да предложи добри коли на достатъчно много места по света, които хората да ползват за придвижването си срещу съответната сума. Те няма да управляват сами, а ще разчитат на професионални шофьори. По този начин Каланик смята, че ще се обезмисли притежанието на собствена кола. За целта компанията се нуждае от огромен екип и голям финансов ресурс. За разлика от повечето технологични стартъп фирми, които могат да пласират продуктите си с елементарно натискане на клавиш на клавиатурата, Uber се нуждае от клон във всеки град, чийто екип ще се грижи за управлението и физическото придвижване на клиентите по избран от тях маршрут. За да се справи с всички трудности – от наемането на голям брой шофьори, до удовлетворяването на всички законови изисквания, компанията се нуждае от чисто физическо човешко присъствие в много точки на планетата. Концепция като тази звучи налудничаво, имайки предвид, че прохождащи компании като WhatsApp спечелиха умопомрачителна популярност, без скромните им екипи да напускат уюта на офиса.

Голяма част от парите, налети в Uber, ще бъдат използвани от компанията за популяризирането на услугата и изграждането на ясна нейна дефиниция. В последно време Каланик нарича Uber – логистична платформа – а когато тя получи последната си голяма инвестиция (250 млн. долара от Google Ventures), мнозина се зачудиха дали идеята зад тази компания не е масовото използване на автономни автомобили за доставката на пратки. Припомняме, че преди две седмици Google представи първата си автономна кола собствено производство. "Истината е, че икономиката на това да превозваш стока е много по-различна от икономиката на бизнес план, свързан с превозването на хора," казва Каланик.

Той споделя още, че доставката на пратки е нещо, което Uber обмисля, и от което инвеститорите много се вълнуват.

В момента Uber работи в повече от 120 града в близо 40 страни по света. “И това е просто началото,” казва Каланик. Той има за цел да пусне пипалата на Uber практически навсякъде, което няма да е никак евтино. Ако Uber иска да разшири операциите си в още 1000 града например, набраните в момента инвестиции ще й позволят да похарчи малко над 1 милион долара на локация за изграждането на цялата структура. Мащабът на операцията изглежда като обединяването на хиляди малки стартъп фирми в една гигантска мрежа от офиси. Ето защо компанията се нуждае от всеки долар, който успее да набере.