Какво спъва родните дизайнери?

Като всеки друг бранш в страната ни, така и модният бизнес също има своите трудности, проблеми, а и предимства и силни конкурентни страни. Кризата, която засегна всички, не пропусна и родните дизайнери, макар че голяма част от тях не са усетили така силно влиянието й върху себе си и модните си къщи.

Проучване на Investor Style установи, че сериозният препъни камък пред модистите ни е все още непреодолимата култура на българските богаташи да пазаруват дрехите си от чужбина, да предпочитат известни марки и да не се доверяват на родните ни производители.

Според Гергана Симеонова, дизайнер на Atelier Simon, която създава официални и сватбени тоалети и авторска колекция от бижута с камъни Сваровски, кризата не се е отразила драматично на модната къща. По-силно се е усетила при абитуриентските колекции и то заради по-ниската раждаемост в страната в периода на 90-те години.

„Кризата засегна по-скоро хората от средната класа, които предимно купуват рокли на цена между 300 и 500 лв. По-високият клас рокли с цена от 1 000 лв. не страда от по-слаб интерес“, казва дизайнерката. Според нея обаче кризата се е отразила добре на браковете – притеснени от финансовата нестабилност, все повече хора решават да се съберат и да заживеят заедно, а с това нараства и броят на закупените сватбени рокли.

Проблеми пред бранша има, и то - не малко. Доста са фирмите, които изпитват трудности и напрежение, не са малко и онези, които закриват дейността си. Основен проблем си остават китайските стоки, които са с доста по-лошо качество, но подбиват цената с ниската си себестойност и добрия и агресивен маркетинг. Вносителите на китайска продукция нарастват и се достига до парадокс – българите трудно оценяват факта, че един дизайнер влага скъпи материи, кристали Сваровски и ръчна изработка в продуктите си. Те предпочитат голямата и известна марка, макар и направена в Китай, която е и на по-ниска цена. Според Гергана Симеонова тепърва у нас се оформя висше и светско общество, което започва да оценява качествената изработка.

„Има един закон Божи за богатите българи – да не купуват скъпите си и официални дрехи от България“. Предпочитат да излязат в чужбина, да се сдобият с Versace, Dolce & Gabbana. В Лондон обаче цената на сватбените рокли на тези марки тръгва от 3 000 паунда, а у нас е до 3000 лв. А в материалите и качеството няма особена разлика, обяснява дизайнерката.

Хората на изкуството, претворено в дрехи, показват и завидни познания във финансовата сфера. Атанас Парушев, който е в модния бизнес от 21 години, а модната му къща Paruchev, която е създадена през 1995 г. има пет собствени търговски марки, смята, че кризата вече е зад гърба ни. Това по думите му се усеща по нарасналия брой поръчки от чуждестранни фирми, които използват страната ни за ушиване на модели от западни колекции. Светлината в тунела се вижда, но истинският край ще се усети едва през следващата година, казвай той.

България обаче няма да може да се нареди до страните с добри и известни модисти. И причина за това е малкият ни пазар, на който трудно се пробива заради неплатежоспособността на хората. В чужбина пък браншът е разпределен и налагането на име и марка е почти невъзможно, казва Атанас Парушев. Браншът на шивашката индустрия, както и всеки друг, е тясно обвързан с финансовия сектор – банки, заеми, кредити – когато финансовият сектор свие портфейла си, това няма как да не се отрази и на нас, каза дизайнерът. „В резултат на кризата хората се научиха да пазаруват по разпродажби, да търсят по-евтиното, не по-качественото“.

Атанас Парушев обяснява, че България е страна, която се използва от модните къщи в Италия, Франция, Германия и Испания за аутсорсинг на шивашката дейност. У нас се шият малко като брой и с по-качествени материали и ръчна изработка дрехи. Предимство е и близостта на страната ни до пазарите на Запад. В Китай, където организацията е по-мащабна, се шие конфекция от милиони бройки. Този аутсорсинг на шивашката дейност е голяма част от бизнеса на повечето модни къщи. Шиенето на ишлеме обаче съвсем не означава разработване на собствена колекция или истински дизайн.

Практиката на Атанас Парушев е показала, че у нас дизайнерът трябва да може сам да финансира работата си, ако иска да представя уникални и лични идеи, заради това няма нови имена в модата, които да „изгряват на хоризонта“. „Много работа и произвеждане на това, което клиента иска – това правя аз, за да остана на пазара вече толкова години“, споделя тайната си Парушев.

Що се отнася до предимствата на модния бранш, едно от големите за българските дизайнери е това, че те имат поглед по-рано върху новите модели на големите светила от Запада в бранша, заради аутсорсинга на шивашката дейност. Останалите предпоставки на пазара обаче, като малкият му размер, ниската покупателна способност и потребителска култура, са по-скоро в негативен план и спъват развитието на дизайнерите, смята Атанас Парушев.

Според „шапкарката на Републиката“ - Ирина Сардарева, която, освен че е собственичка на Къщата на шапките, изнася и плетива и дантелени дрехи в Япония, криза в пазара на шапки у нас има, но в бизнеса с износ на дрехи - не. Вероятно защото търговията е насочена към Страната на изгряващото слънце, където броят на потребителите е много по-голям, отколкото у нас.

Проблемите в модния бранш обаче не са останали незабелязани за дизайнерката. Основен и според нея е този с китайските стоки – те са евтини и подбиват цената на качественото производство. Имайки предвид, че шапката, още повече направена ръчно и по поръчка, не е стока, която се сменя често, а може да се носи в продължение на години, съвсем естествено е пазарът на шапки у нас да пострада от финансовата криза.

Лошото обаче, според дизайнерката, е това, че кризата засегна главно средната класа в България. Къщата на шапките покрива високия клас потребители, а тези хора не бяха засегнати от кризата, казва шапкарката на Републиката. За разлика от тях обаче „интелигенцията“ на страната ни, учители и лекари например, сериозно пострадаха и свиха разходите си. А това е най-хубавата клиентела, признава шапкарката – тези хора знаят какво искат, как да бъде направено и защо.

Ирина Сардарева има и собствено виждане за причините за влиянието на кризата на континента. „Европа е преживяла много повече драматични обрати в исторически план, отколкото САЩ. Дългата история на Стария континент е направила хората по-предпазливи, многото войни, конфликти и революции, които са останали в паметта на поколения, правят така, че при възникването на сигнали за криза, хората инстинктивно да затягат бюджетите си и да взимат мерки за предпазване от по-сериозни последици“, казва Ирина Сардарева.

Сред основните проблеми пред модния бизнес у нас според дизайнерката, освен евтините китайски стоки и това, че българите предпочитат западни стоки пред родното производство, са и многото дизайнери, които бълват университетите годишно – в София само има поне три висши учебни заведения, които всяка година пускат на пазара между 40 и 60 дизайнери. Това създава напрежение и трудна реализация за младите таланти, което е проблем пред модния бранш.

В миналото страната ни е имала традиции в текстилното производство – нещо, което е позабравено, но е добре да се възроди и дизайнерите да започнат да купуват платове, материали и шивашки принадлежности от родни производители, а не да внасят от чужбина.

Според Ирина Сардарева на пазара настъпват уникалният дизайн и ръчната изработка. Дори в столицата на модата – Париж, прет-а-портето постепенно замира.

Ето защо може би е добре родните модисти да се възползват от таланта и идеите си и така да убедят потребителя в преимуществата на българското производство. Културата за пазаруване не е нещо, което може да бъде променено лесно и бързо, но пък опитът на нашите дизайнери на международни изложения, фактът, че почти всеки от тях изнася моделите си навън, показва, че талантът и уменията им са признати и имат възможност за развитие и извън пределите на страната ни.