Наши ли са всъщност снимките, които публикуваме в Instagram?

Интернет е място, в което нищо не умира. Ако използвате социални мрежи, вероятно сте чували за предупреждението „да не публикувате нищо, което не искате вашият работодател (или бъдещ такъв) да види“.

Washington Post добавя още един съвет – не публикувайте нищо, което не искате да виси в арт галерия.

Този месец художникът и фотограф Ричард Принс ни припомни, че това, което публикувате публично, може да бъде споделяно, така че да се види от всички, като се има предвид гъвкавостта на законите за авторското право.

В рамките на Frieze Art Fair в Ню Йорк Принс показа огромни скрийншотове на снимките на други хора, качени в Instagram. Принс обаче не е получил специално разрешение от хората, за да използва кадрите им.

Колекцията „New Portraits” е направена предимно от снимки на жени в сексуални пози. Става дума не за картини, а за скрийншотове, които са увеличени, така че да се превърнат в огромни платна. Според Vulture всяко от тях е продадено за 90 000 долара.

Как е възможно това?

На първо място трябва да знаете, че Ричард Принс „префотографира“ от 70-те години досега. Той прави снимки на снимки от списания, реклами, книги или кадри на актьори. След това ги променя в различна степен. Често те обаче изглеждат почти идентични с оригиналите. Това, разбира се, води до юридически проблеми.

През 2008 г. френският фотограф Патрик Кариу съди Принс, след като той префотографира негови снимки на ямайската растафарианска общност. Въпреки че Кару първоначално печели, съдът в крайна сметка отсъжда, че Принс не е нарушил авторските права, защото творбите са били „трансформирани“.

С други думи Принс може да прави леки корекции на снимките и да ги нарича свои.

Именно това прави той и с кадрите от Instagram. Въпреки че не променя потребителските имена или самите снимки, само маха описанията им. След това им добавя коментари отдолу.

„Нови портрети“ дебютира миналата година в Gagosian Gallery на Медисън авеню, същото място, на което показа и снимките на растафарианското общество, за които беше съден.

Ако някой иска да спори, че колекцията му не е достатъчно „трансформираща“, че да е законна, ще трябва да заведе ново дело.

Принс изглежда се наслаждава на вниманието, което привлича, защото публикува постоянно мненията на критиците си в Twitter.