За чудото "Жените на Алжир" на Пикасо

“Жените от Алжир” стана най-скъпо продадената на търг картина. Такива рекорди действат като барометър за температурата, а следователно и за състоянието на света на изкуството. Те насърчават продавачите да се откажат от някои от творбите, които притежават, а същевременно мотивират купувачите да вдигнат мизата, пише макроикономистът Мишел Сантини във вестник Tribune.

Цената, която достигна през май “Жените от Алжир”, е 161 млн. долара (179 млн. долара със съпътстващите разходи). Творбата, създадена през 1955 г. от Пабло Пикасо, беше продадена от Christie’s . Наддаването трая 11 минути, като средното време на търговете за наддаване е от порядъка на 50 секунди.

Търгът беше воден от световния президент на Christie’s Юси Пилканен, а началната цена беше 100 млн. долара, със стъпка на наддаване от 5 млн. долара.

“Няма достатъчно суперлативи, за да бъде определена тази продажба, която събра петима наддаващи, от които четирима все още присъстваха при сумата от 120 милиона долара. Най-бързият мъж, най-високата сграда... обществото е лудо по рекордите, които му служат за отправна точка или му помагат да направи оценка на постигнатото или пък на това, което предстои да се свърши. Рекордите между другото вдъхновяват и мотивират хората, които се опитват да ги счупят. Та не е ли именно рекордът отправната точка по пътя към поставянето на нов рекорд?”, пише Сантини.

Но “Жените от Алжир” (версия О) на Пикасо е едва четвъртата най-скъпа картина в света. Тя се нарежда след “Nafea Faa Ipoipo” на Гоген и “Картоиграчите” на Пол Сезан. Първата е купена през февруари 2015 г. за 300 млн. долара, а втората - през април 2011 г. за 250 млн. долара от музеите на Катар.

Третата е “Лилаво, Зелено, Червено” на Ротко. За нея руският олигарх Дмитрий Риболовлев плати 140 млн. евро през август миналата година. Но разликата се крие в това, че “Жените от Алжир” беше продадена на търг.

Предишният рекорд от аукцион беше на “Три етюда на Лушън Фройд” на Франсис Бейкън, оценени на 85 млн. долара. В крайна сметка те достигнаха цена от 142 млн. долара в рамките на търг на Christie’s.

Преди “Жените от Алжир” творбите на Пикасо, които са получили най-високи цени на търгове, са “Мечтата” (155 млн. долара през март 2013 г.) и “Момче с лула” (104 млн. долара през май 2004 г.).

Цялата серия “Жените от Алжир” се състои от 15 картини и е била купена през 1956 г. от американските колекционери Виктор и Сали Ганц. Двамата запазват версия “О” до 1997 г., когато я продават на търг на Christie’s. Тогава купувач става саудитски колекционер, платил 32 млн. долара. За 17 години той успява да извлече от нея 459% печалба, като я препродава през май 2014 г.

Но макар сумите да са зашеметяващи, те трябва да се разглеждат в историческия си контекст.

“Създаването на престижни колекции през всички времена е било дело и привилегия на крале, на велики прелати и заможни индустриалци. Та нима "Мадоната с цветето" на Леонардо да Винчи не е била купена през 1914 година за напълно нормалната цена от 1,5 милиона долара от руския цар Николай Втори? Тази цифра, коригирана според индекса на инфлация, днес е 35,5 милиона долара”, пише Сантини.

Според него главозамайващите рекорди изглеждат сюрреалистични, а за цената на “Жените от Алжир” могат да бъдат купени три самолета Boeing 737. Подобни рекорди могат да представляват интерес само за неколцина щастливи избраници и могат да нямат никакво въздействие върху пазара на предмети на изкуството като цяло.

Но според автора те действат като барометър и отразяват състоянието на света на изкуството, защото насърчават продавачите да продават част от творбите си, като карат купувачите да вдигнат залозите.

Голяма част от въпросните шедьоври на живописта са включени в публични експозиции и са дарени на музеи, така че широката публика да може да се облагодетелства от тях.

“Цялата работа е в това да не се бърка цена и естетика, или както е казал Оскар Уайлд - "цената на всичко и стойността на нищо", пише още Сантини.

(БТА)