Чаят в Германия: 2,80 евро за фирмата, 4 цента за работника

Две числа показват колко очевидна е несъразмерността между работниците на индийски чаени плантации и тези, които се възползват от тях: германските супермаркети и търговците на чай запазват около 86 процента от продажната цена за чай Асам*. За работниците остават 1,4 процента - или около четири цента от пакет чай за три евро.

Това е основното послание на проучването на неправителствената организация Oxfam „Черен чай, бяла жилетка“. Другият извод е, че хората, които работят на чаените плантации, често трябва да се откажат от достойния си живот.

Oxfam редовно проверява сложните вериги за доставка на храни от държавите на произход до германските супермаркети. Независимо дали става въпрос за банани, вино, ананас или чай от Асам, почти винаги се оказва, че компаниите в Германия не гарантират в достатъчна степен спазването на правата на човека и основните екологични стандарти по веригата на доставки. Настоящото проучване потвърждава това с впечатляващи примери.

Индийският щат Асам е един от най-важните региони за отглеждане на чай в света в продължение на повече от 160 години. Работниците често живеят със семействата си от поколения в плантациите. По закон собствениците са отговорни за осигуряването на достъп до образование и здравни услуги на работещите семейства и за подслона им. Ако член на семейството загуби работата си, цялото семейство губи всичко. Следователно едва ли собствениците на плантации очакват някога да има бунт заради лошите условия на труд и живот.

Oxfam е възложила на индийски изследователски институт да интервюира работници в Асам. Изследването е проведено сред над 500 мъже и жени, работещи върху една от 50 проучени плантации. Отговорите показват, че хората се експлоатират на няколко нива.

На ден работниците печелят между 137 и 170 индийски рупии, което се равнява на от 1,73 евро до 2,14 евро. Според Oxfam това е по-малко от половината от това, което в Асам се възприема като минималното нужно възнаграждение.

Общо 56 процента от работниците не разполагат с достатъчно храна, повече от една четвърт дори получава по-малко от 1800 килокалории на ден, а половината от анкетираните получават правителствени карти за хранене, издавани само на семейства под прага на бедност.

На насажденията обикновено няма или има недостатъчно на брой защитно облекло, работниците влизат в контакт с пестициди - повече от половината се оплакват от дразнене на очите, респираторни заболявания и алергии.

На чаените плантации няма тоалетни, снабдяването с чиста питейна вода е недостатъчно, почти всеки втори респондент страда от жълтеница, холера или тиф.

Особено засегнати са жените, които са мнозинство – по-добре платената работа във фабриките за чай се извършва по-често от мъжете.

Фирмите за търговия с чай и супермаркетите в Германия обикновено разчитат на сертификати при наблюдението на своите доставчици, повечето от които се издават от организацията UTZ / Rainforest Alliance в Асам. Oxfam обаче твърди, че е установил нарушения на правата на човека дори на сертифицирани насаждения в Асам.

За германските потребители е трудно да определят условията, при които е отглеждан чаят им - големите компании не разкриват своите вериги за доставки.

Германският пазар по същество е разделен межзу четирима основни играчи: малко под 29 процента съставляват собствените марки на супермаркети и дискаунтъри, почти 24 процента идват от компанията Teekanne, малко под 22 процента се продават от Messmer, а други 13 процента се продават от Milford. Повече от половината чай в Германия се продава чрез търговията с храни на дребно.

Oxfam и много други неправителствени организации, както и синдикатите и църковните организации, отдавна изискват от федералното правителство да приеме закон за веригите за доставки. С него компаниите биха били задължени:

• да приемат принципна декларация за зачитане на правата на човека,
• да идентифицират действителните и потенциално неблагоприятните ефекти на техните бизнес дейности върху правата на човека,
• да предприемат мерки за предотвратяване на такива ефекти и проверка на тяхната ефективност,
• да създадат функциониращ механизъм за подаване на жалби
• да докладват прозрачно по всички тези въпроси.

Това би направило компаниите отговорни за условията по веригата на стойност на своите продукти. В края на краищата, според Oxfam, компаниите са се възползвали най-много от всичко това. От трите евро, които струват пакет марка черен чай с 50 пакетчета в Германия, 2,60 евро остават за супермаркетите и производителите, 20 цента - за посредниците, 16 цента получават собствениците на плантации, а 4 цента - работниците, като техният дял е в застой през последните 14 години.

*Платото Асам, в северната част на Индия, е разположено от двете страни на Брахмапутра и е най-големият чаен район в света. От 2000 градини там се ражда наситен с подправки, силен и малцово-сладък чай. Освен познатия “Втора реколта” чай, плантациите произвеждат също така и “Първа реколта” и зелени Асам чайове. Цветът на запарката е между златисто кафяво и медено червено.