Модните марки, чиито дрехи се произвеждат от затворници

Ловките ръце на мъже, които някога са си изкарвали прехраната като джебчии и крадци, са получили друга задача в най-големия затвор в Перу. Те режат, шият и принтират дрехи и така могат да печелят пари, които да изпратят на семейството си навън, пише ВВС.

Шумът от шевните машини се прибавя към какофонията от звуци в мъжкия затвор Сан Педро де Луриганчо в центъра на перуанската столица Лима. Около 30 затворници са в работилницата, където принтират тениски и други дрехи за перуанския моден бранд Pieta.

Заради шума мъжете не могат да говорят помежду си без да си крещят. Но те са свикнали със суматохата, затворът е дом за 10 хил. души, въпреки че капацитетът му е едва за 2000.

51-гоишният Карлос Арсел прави пуловери от вълна на лама. Той работи бързо на шевната машина с куп от черната материя до себе си. Арсел може да заработи до 400 сола (113 долара) на седмица и да праща пари на семейството си, включително на дъщеря си Ихен.

„Работата за Тома ме прави щастлив“, споделя Арсел. Въпросният Тома е французинът Тома Жако, собственик и основател на Pieta.

Бившият купувач на платове за френската модна къща Chanel бил вдъхновен да установи бизнеса си в Лима през 2012 г. след посещение в затвора Сан Педро. Тома, който живее и работи в Перу, отишъл с приятел, който преподавал френски на няколко затворници.

Днес брандът има около 50 служители в затвори в Перу – два мъжки и един женски, и произвежда около 1000 дрехи на седмица. Затворниците получават комисиона от продажбата на всяка дреха.

Участниците нямат нужда от предишен опит в производството на дрехи, а престъпленията, за които са осъдени, варират от дребни кражби до убийства.

Сега Pieta има три магазина в Лима, но повечето дрехи, които от началото на коронавирусната пандемия включват и маски, се продават чрез сайта й. Тя получава повечето си международни поръчки от Австралия, САЩ и страни от Южна Америка.

Затворниците заработват еквивалентно възнаграждение на минималната заплата в Перу, но Жако казва, че не е базирал производството в затворите, за да спести пари.

„Текстилната индустрия в Перу е доста добре развита и тъй като имаме относително голямо производство, можем да намалим значително разходите си, ако излезем от затвора“, отбелязва той. „Но аз не искам да експлоатирам хората и да ги карам да се чувстват зле. Ние сме социален проект и той няма да изпълни целите си, ако преместим производството“, допълва той.

Работата за Pieta помага на затворниците да намалят и присъдите си, тъй като могат да си позволят да се запишат в академични курсове. Обучението води до намаляване на присъдата им от властите.

„Присъдата ми е пет години, но мога да изляза по-бързо, ако уча поне две години“, казва 25-годишният Даниел Рохас Паласиос. Той работи за Pieta от няколко месеца и освен че издържа малката си дъщеря навън, използва парите, за да плаща обучението си по текстилен дизайн. „Курсът е скъп и затова трябва да работя много“, допълва Паласиос.

Перу не е единствената страна, която позволява на модни компании да базират текстилното си производство в затвор. Във Финландия брандът Papillon прави същото като Pieta от 2009 г. насам.

„Освен че осигуряваме прилична работа и проекти за рехабилитация в затвора, активизирайки затворниците ние целим да правим продуктите си по възможно най-устойчивия начин“, казва главният изпълнителен директор на Papillon Теему Руотсалайнен.

Друга модна марка, която прави дрехите си зад решетките, е датският бранд Carcel, който произвежда дрехи в два женски затвора – един в Тайланд и още един в Перу.

Основателката му Вероника Д’Соуза казва, че била вдъхновена, след като посетила женски затвор в Кения „Затворническите надзиратели казаха, че най-лошо за жените е да не правят нищо. Това предизвиква депресия“, споделя тя.

Флориан Ирмингер, главен изпълнителен директор на активистката група Penal Reform International, казва, че организацията му подкрепя затворниците да могат да работят за компании, ако не са експлоатирани. „Ние вярваме в усилията за рехабилитация на затворниците, включително чрез труд в затвора, който е от съществено значение, ако се основава на свободно договорено споразумение от затворника“, казва той.

„Много често обаче трудът в затвора е смятан за евтин труд, а той трябва да е възможност за затворника да допринесе за развитието на общността“, отбелязва Ирмингер.

Обратно в Перу Жако казва, че затворите, с които Pieta работи, са „щастливи, че имат нещо за правене“.

„Компанията носи името на скулптурата на Микеланджело на Дева Мария, която държи безжизнения Исус, след като е свален от кръста. Жако казва, че избрал името, което означава „милост“ или „състрадание“, тъй като скулптурата представлява възкресението.

„Мотивацията на затворниците е да печелят пари и да научат занаят, а с парите могат да намалят времето си в затвора. Когато излязат, да се надяваме, че ще сме променили и поведението им“, казва той.