Безос, Зукърбърг и Мъск са забогатели със 115 млрд. долара тази година

Посланието на Джеф Безос: Големите технологични компании не са толкова могъщи.

Посланието на личното му състояние: О, да, могъщи са.

Докато Безос и още трима технологични магнати се готвят да защитят бизнесите си на изслушване в Конгреса в сряда заради антитръстово безпокойство, бързо растящото им богатство е спиращо дъха мерило за икономическото могъщество на компаниите им. Нетното богатство на основателя на Amazon.com е нараснало с 63,6 млрд. долара тази година. За един ден този месец то е скочило с безпрецедентните 13 млрд. долара. Най-богатият човек в света сега е на ръба на още един рекорд – богатство, надвишаващо 200 млрд. долара, сочи Индексът на милиардерите на Bloomberg.

Друг главен изпълнителен директор, който ще свидетелства, е Марк Зукърбърг от Facebook, който е станал по-богат с 9,1 млрд. долара тази година. Така богатството му е близо до границата от сто милиарда, която до момента е премината само от Безос и Бил Гейтс.

Умопомрачителното трупане на пари в технологичния свят няма конкуренция по скорост и мащаб. Никоя друга група ръководители не просперира в такава степен. Най-богатите хора в света стават още по-богати дори по-бързо, тъй като коронавирусната пандемия подкрепя глобалната икономика и тласка още повече дейности онлайн.

Онлайн икономика

„Превърнахме драматично физическата икономика в онлайн икономика“, казва Луиджи Зингалес, професор по финанси в Booth School of Business към Чикагския университет. “Вероятно същото щеше да се случи в по-дългосрочен период. Сега то се случва за седмици вместо за години“, допълва той.

Изслушването ще се състои чрез видео конферентна връзка и ще включва още Тим Кук и Сундар Пичай, главни изпълнителни директори на Apple и Alphabet. То вероятно ще е напрегнато, тъй като конгресмени изразяват силно смущение от начина, по който индустрията упражнява влиянието си.

Позицията на Безос ще бъде, че компанията му е история на успеха в САЩ и е постигнала позицията си чрез поемане на риск и неуморен фокус върху клиентите, става ясно от подготвената му реч. Той ще разкаже личната си история и тази на родителите си, които инвестирали в превърналата се по-късно най-голяма компания за онлайн търговия на дребно в света.

Колективното богатство на технологичните милиардери в индекса на Bloomberg на 500-те най-богати хора в света почти се е удвоило от 2016 г. насам – от 751 млрд. долара на 1,4 трлн. долара днес. То расте по-бързо от който и да било друг сектор.

Седем от десетимата най-богати хора в света са натрупали голяма част от състоянието си от технологични притежания с общо нетно богатство от 666 млрд. долара. То е нараснало със 147 млрд. долара тази година. Милиардери

Сред големите победители от началото на годината е и Илон Мъск, чието нетно състояние е нараснало над два пъти до 69,7 млрд. долара благодарение на поскъпващите акции на Tesla.

Богатството на съоснователя на Microsoft Бил Гейтс и на бившия главен изпълнителен директор Стив Балмър също се увеличава, въпреки че двамата отдавна напуснаха компанията. Индийският милиардер Мукеш Амбани, чието състояние е свързано с най-голямата петролна рафинерия в света, също се е възползвал от преминаването онлайн. Книжата на Reliance Industries, конгломерата, който той контролира, са поскъпнали с 45% тази година, тъй като компанията навлезе в дигиталния бизнес и търговията на дребно. Това го поставя на пето място сред най-богатите хора в света. Милиардери

В топ десет само двама души регистрират спад на богатството си през 2020 г. – магнатът в сектора на луксозните стоки Бернар Арно и Уорън Бъфет, собственик на Berkshire Hathaway. Въпреки че технологичните магнати увеличават състоянието си, над 200 от 500-те милиардери, следени от Bloomberg, са загубили пари тази година. Милиардери

Гигантските технологични компании контролират инфраструктурата на дигиталната икономика по сходен начин както тръстовете от Позлатената епоха контролираха американската индустриална икономика в началото на 20-и век. Но през 1900 г. петте най-големи американски компании са имали обща пазарна стойност, равняваща се на под 6% от икономиката на страната, сочат изчисления на икономиста от Масачузетския технологичен институт Дарън Аджемоглу.

В момента петте най-големи американски технологични компании - Apple, Amazon, Alphabet, Facebook и Microsoft, имат пазарна оценка, равняваща се на около 30% от американския брутен вътрешен продукт. Това е почти два пъти повече спрямо края на 2018 г.

Нова позлатена епоха

Монополисти като Рокфелер и Андрю Карнеги поправяха публичния си имидж чрез мащабна филантропия, ход, който се използва и в новата Позлатена епоха.

Фондацията Giving Pledge, в която участниците се ангажират да дарят голямата част от богатството си приживе, беше създадена от семейство Гейтс и Бъфет. Зукърбърг също навлезе в полето на филантропията, като създаде инициативата Чан Зукърбърг през 2015 г. с цел да „развива човешкия потенциал и да насърчава равенството“.

Но дори тези актове предизвикват критики.

Щедростта и активизмът на Гейтс по време на пандемията му спечелиха повсеместна похвала, но също така привържениците на теориите на конспирацията се съмняват в мотивите му. Допитване на YouGov и Yahoo News установи, че 44% от републиканците и 19% от демократите смятат, че Гейтс иска да използва ваксините, за да внедри импланти за следене у хората.

Безос също не е пощаден от критики, въпреки че даренията му нараснаха през последно време с 10 млрд. долара през февруари за борбата с климатичните промени и 100 млн. долара през април за организацията с идеална цел Feeding America. Когато обяви даренията си, богатството му вече беше нараснало значително тази година. Той не се е присъединил към Giving Pledge.

Подписано обещание

Маккензи Скот, бившата съпруга на Безос, подписа обещанието малко след като двамата обявиха раздялата си. Скот заяви във вторник, че оттогава е дарила 1,7 млрд. долара на различни каузи, включително расово равенство, климатични промени и обществено здраве.

„За мен е несъмнено, че личното богатство на един човек е продукт на колективни усилия и социални структури, които дават възможности на някои хора и създават препятствия на безброй други“, заяви тя.

„Късметлии сме, че имаме дигиталните технологии. Без тях последиците от блокадите и социалното дистанциране щяха да са по-тежки“, смята Аджемоглу.

Това може да има своята цена. “Това ще направи доминацията на технологичните компании над икономиката и социалния ни живот още по-голяма и значително ще ускори тенденцията към по-голяма автоматизация“, смята той и предупрежава, че бързият възход на технологичните компании може да задълбочи неравенството, да свие броя на добрите работни места и да отслаби демокрацията. Милиардери

Подобни опасения може да навлекат на големите технологични компании и техните милиардери критики от правителствата, чиито финанси са опустошени от пандемията. Преди президентските избори в САЩ тази година Елизабет Уорън и Бърни Сандърс предложиха данък върху богатството на милиардерите. Идеята беше възприета добре от избирателите.

Бившият американски вицепрезидент Джо Байдън, който ще бъде вероятният кандидат на демократите на изборите, не приема данъка върху богатството, но настоява за по-високи ставки за богатите и корпорациите.

Без данък върху богатството или други нови и иновативни видове налози състоянието на Зукърбърг, Безос и останалите технологични милиардери трудно ще бъде обложено. Голяма част от богатството им е под формата на растящи цени на акции, които не се облагат, докато не бъдат продадени.

„Милиардерите трупат огромни нереализирани капиталови печалби, за които не плащат големи, дори никакви данъци“, казва преподавателят по икономика Габриел Зукман от Калифорнийския университет „Бъркли“, който помогна на Сандърс и Уорън да развият предложенията си за данък върху богатството.

Повече новини за технологии можете да научите от видеото на Bloomberg TV Bulgaria.