2014-а – годината на държавния дълг

Спомням си, че по време на дебата за актуализацията на държавния бюджет за 2013 година от ДПС заявиха, че основната част от увеличаването на държавния дълг ще отиде освен за разплащане към частния сектор, така и за увеличаване на фискалния резерв.

Е да, но към последна дата той е под 4 млрд. лева. Неведнъж съм споменавал, че от 2005 г. насам имаме рекордни най-високи разходи за изплащане на лихви по държавния дълг. Държавата ще заеме и допълнително 300 милиона евро от германски частни банки до края на годината.

В началото на 2015 г. ще трябва да изплатим допълнително около 1,5 млрд. лева за погасяване на доларовите еврооблигации. Като цяло 2014 г. ще се окаже „година на държавния дълг“.

Цената ще върви нагоре

Всеки начинаещ финансист знае, че не е възможно при тенденция на оскъпяване на държавния дълг да имаме трайно понижаване на цената на вътрешния кредитен ресурс. Напротив, по-скоро тази тенденция ще се прехвърли и върху цената на кредитния ресурс.

Искрено ме учуди безотговорното говорене по темата на част от управляващите, че връзка между цената на държавния дълг и цената на корпоративните кредити няма. Аз бих казал точно обратното. Ако искаме ниски цени на корпоративните и потребителските кредити, трябва да овладеем тенденцията на постоянно увеличаване на държавния дълг, която започна през последните четири години.

Нека да овладеем държавните харчове. За голямо съжаление вече може да говорим за „хронично заболяване“ на държавния бюджет от болестта„бюджетен дефицит“.

Колкото и абсурдно да звучи темата за „държавния дълг“, в момента тя е еднакво актуална както в САЩ, така и у нас. За мен няма никакво съмнение, че точно това ще бъде една от най-чувствителните теми при обсъждането на бюджет 2014.

Твърде вероятно е през 2014 г. да бъде преминато психологическото ниво от 20% на държавния дълг към брутния продукт. По-вероятно е това да стане, въпреки че сме далеч от европейските максимални допустими граници от 60% на държавния дълг към брутния продукт, вече е налице обезпокоителна тенденция.

Едно трябва да е ясно на управляващите – че провеждане на социална политика през нови държавни дългове води неминуемо до по-голямо обедняване в дългосрочен план.
И нека все пак да завършим оптимистично: както казва Мечо Пух: „Колкото по-малко, толкова по-малко.“ И заспа доволен, че няма потребителски кредит