Абсолютна давност с правописни грешки

Съществува и мнението, че задлъжнелите граждани търпеливо ще изчакат да изтекат 10-те години и отново ще вземат заеми, без да ги плащат. Забравяме обаче да попитаме ще има ли кой да им ги даде? По-скоро не. За тази цел особено полезно би било създаването на регистър на такива длъжници. Въвеждането на понятието „кредитна история” ще има положителен ефект върху гражданския и търговския оборот.

Абсолютната давност би дисциплинирала кредиторите

Наличието на краен срок, в който кредиторите трябва да съберат вземанията си, би имало дисциплиниращ ефект за тях. Освен това, абсолютната давност би ги поощрила да проучват по-внимателно длъжниците си преди да им отпускат заеми. Положителна последица от всичко това би било намаляването на лошите кредити. Това би дало възможност на банките, например, да предлагат по-качествена кредитна услуга, която да доведе до стимулиране на бизнес инициативността на гражданите и до подобряване на цялостния икономически климат в страната.

Законопроектът е неясен и неточен

Съществен проблем на законопроекта е неяснотата за кои задължения ще се прилага. Според предложения нов чл. 112а всички необезпечени вземания срещу физически лица се погасяват „с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо”. В този вид на текста могат да бъдат разграничени две тези за приложението на абсолютната давност.

От една страна, ако бъде приета, тази промяна ще влезе в сила 6 месеца след обнародването й и ще има действие занапред (ex nunc). Да разгледаме обаче следната хипотеза. През септември 2010 г. длъжник спира да погасява вноските по свой заем. По смисъла на предложения текст 10-годишната давност за него започва да тече от 1 януари 2011 г. Но към 2011 г. абсолютната давност не е била приета, а предложената сега норма не предвижда обратно действие (ex tunc). Създава се вътрешно противоречие, което би довело до проблеми в правоприлагането. Не става ясно дали в обхвата на абсолютната давност попада просроченото от 2010 г. задължение и от кой момент започва да тече за него 10-годишния срок.

Ако приемем, че законът ще се прилага за задължения, чиято изискуемост ще настъпи в бъдеще (т.е. след влизането в сила на промяната), то евентуалните положителни последици от този правен институт ще се проявят най-рано след 10 години. Този срок не изглежда особено близък във времето с оглед на нарастващите обществени очаквания за скорошно отпадане на фигурата на „вечния длъжник”.

От друга страна, би могло да се приеме, че текстът на законопроекта урежда и задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди влизането му в сила. Изтичането на определен давностен срок е юридически факт. Нека обърнем модела и приемем, че определящо за абсоютната давност е не кога едно задължение е станало изискуемо, а кога е настъпил фактът на изтичане на 10-годишния давностен период. От тази гледна точка може да се приеме, че изтичането на периода от време (в случая 10 години) представлява нов и отделен юридически факт и какво следва от това казва действащият към съответния момент закон.

Да разгледаме задължение, станало изискуемо на 1 септември 2004 г. Ако законодателните промени за абсолютната давност влязат в сила условно от 1 юли 2014 г., то тогава фактът на изтичане на 10-годишния давностен срок за това задължение ще настъпи на 1 януари 2015 г. и на тази дата вземането на кредитора ще се погаси по давност. В тази хипотеза приемаме т.нар. „незабавно действие” на закона – т.е., че абсолютната давност би била приложима и за заварените случаи.

В преходните и заключителни разпоредби на проектозакона не е регламентирано ясно коя от тези две хипотези ще се прилага. Липсата на категоричност по отношение на действието на абсолютната давност може да доведе както до много сериозни проблеми в правоприлагането на този институт, така и до сътресения в самия граждански оборот.

Институтът на абсолютната давност има своите достойнства и заслужава да получи сериозно и задълбочено обсъждане. Остава обаче убеждението, че предложеният законопроект не постига поставените цели и дори въвежда неясноти. Такъв законопроект трябва да бъде лишен от популизъм и да не се създава набързо, за да обслужва определено лоби. Важно е архитектите му да бъдат водени от обществения интерес и да предложат солидни аргументи в полза на абсолютната давност, за да гарантират нейното нормативно дълголетие.

Предложените нови текстове в ЗЗД:
„§ 1.Създава се нов чл. 112а със следното съдържание:
Чл. 112а (1) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е станало изискуемо, се погасяват всички необезпечени вземания срещу физически лица, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
(2) Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за задължения на физически лица, упражняващи търговска дейност като еднолични търговци.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Законът влиза в сила в шест месечен срок от деня на обнародването му в Държавен вестник.”