Защо САЩ вече не са толкова уязвими на петролни шокове?

Защо? Оптимистите може би биха искали да мислят (или да се надяват), че американците променят лакомото си потребление на гориво. Това отчасти е вярно - до известна степен. Понастоящем възобновяемата енергия представлява 11 на сто от общото потребление на енергия в САЩ и 17 на сто от производството на електроенергия - ниво, което (все още) за съжаление е скромно, но беше почти нула преди две десетилетия.

Междувременно, дори да използват изкопаеми горива, предприятията и потребителите го правят все по-ефективно. Националният изследователски съвет, американска научноизследователска организация с нестопанска цел, пресмята, че годишната икономия на енергия в икономиката на САЩ до 2030 г. ще бъде с над 30 квада (един квадрилион британски термични единици) повече от днес.

Това може да се илюстрира по друг начин: през 1980 г. всичките 81 млн. домакинства в Америка са консумирали 9,3 квада енергия годишно; към 2010 г. броят на домакинствата е нараснал с 45 на сто, но те са потребявали само с 10 на сто повече енергия.

Съществува още един важен въпрос, който няма нищо общо със зелените намерения: възходът на услугите в икономиката. Индустриалният сектор изразходва драстично повече енергия от услугите, дори когато отчетем гладните за електричество центрове за информационни технологии. Промишлеността също така разчита повече от услугите на енергоемки транспортни системи.

Делът на промишлеността в Америка обаче се свива, подобно на останалата част от Запада: сега тя представлява едва 12 на сто от номиналния БВП, което е спад от 28 на сто през 60-те години.

Същевременно услугите нараснаха 12 пъти по-бързо от индустриалния сектор между 1992 и 2012 г. Това понижи енергийната интензивност на американския растеж и остави САЩ с по-ниска енергоемкост от развиващите се икономики, които са по-малко ориентирани към сектора на услугите. „Услугите доминират“, казва Слок.

Не очаквайте от Тръмп да акцентира върху това: той остава по-обсебен от металоемките производители за сметка на лъскавите центрове за данни с ниски емисии, които сега се появяват във Вирджиния или Невада.

Тук е иронията: колкото по-бързо расте секторът на услугите, без значение дали се тръби за това, толкова по-малко трябва да се страхува Белият дом от тази проклета цена на петрола. Това обаче може да означава повече нестабилност в Близкия изток.