Стоманата - другият голям стоков шок от войната в Украйна

Йосиф Сталин нарежда изграждането на Железарския завод в Мариупол през 1930 г. - един от неговите мегапроекти за индустриализиране на Съветския съюз. За известно време комплексът е един от най-големите стоманодобивни заводи в света. Близо век по-късно друг руски лидер със сталинистки наклонности, Владимир Путин, нареди унищожаването му.

Бомбите, падащи върху доменните пещи на Мариупол, украинския град под руска обсада, са символ на това как войната обърна пазара на стомана с главата надолу, пише Bloomberg.

Светът наблюдава въздействието на войната в Украйна върху световните енергийни пазари. Скокът на цените на петрола доминира в заглавията.

Наред с петрола стоманата е основата на съвременната икономика. Вездесъщата стока стои в основата на света, какъвто го познаваме – ключов материал за всичко, от строителството на небостъргачи, до автомобилостроенето и производството на перални машини и жп релси.

Инвазията на Русия в Украйна заплашва да превърне стоманата в луксозна стока. Цените се повишават и това се усеща навсякъде. Този натиск се прехвърля и върху потребителската инфлация.

Един пример: 60% от теглото на средностатистическия автомобил се дължи на стоманата, според търговския орган на Световната асоциация за стомана. В пари в брой цената на тази стомана се е повишила до повече от 1 250 евро от около 400 евро в началото на 2019 г.

За централните банки бумът на цените на стоманата е друго главоболие, свързано с инфлацията. Европейските правителства може да се наложи да се справят както с повишенията на цените, така и със заплахата от потенциален недостиг това лято. Арматурната стомана скоро може да бъде налична в ограничени количества.

Европейският съюз (ЕС) вече наложи санкции върху част от руската стомана, след като насочи мерките към повечето от олигарсите в страната, които притежават значителна част от руската стоманодобивна индустрия. Войната почти спря украинското производство.

Цената на арматурната стомана в Европа миналата седмица нарасна до рекордните 1140 евро за тон, което е със 150% повече в сравнение с края на 2019 г. Цената на горещо валцуваните рулони, популярна форма на стомана, достигна рекорд от около 1400 евро за тон, което е с близо 250% повече в сравнение с периода преди началото на пандемията от коронавируса.

Една от причините за скока на цените е големият размер на руската и украинската стоманодобивна промишленост. Русия е третият по големина износител на стомана в света след Китай и Япония, а Украйна е осмият.

Колин Ричардсън, ръководител стомана в Argus, агенция за отчитане на цените, смята, че Русия и Украйна заедно формират около една трета от вноса на стомана в ЕС и близо 10% от вътрешното търсене в региона. Русия, Беларус и Украйна заедно представляват около 60% от общия внос на арматура в ЕС. Трите страни имат огромен дял и от пазара на полуготова стомана.

Повишаването на цените се дължи и на въздействието на войната върху цените на енергоносителите и стоманодобивната индустрия извън Русия. Въпреки че стоманата се свързва с огромни доменни пещи, като например разрушените в Мариупол, в Европа около 40% от метала идва от т.нар. електродъгови пещи. Те са доста енергоемки, за да стопят железния скрап в свежа стомана.

Тези пещи са по-екологични, тъй като не използват въглища, но тяхната ахилесова пета е консумацията на енергия. А точно сега Европа изпитва недостиг на енергия.

Тъй като войната доведе до силно поскъпване на природния газ, европейските краткосрочни цени на електроенергията също се повишават. По-рано този месец цената на тока достигна пик от 500 евро на мегаватчас, или около десет пъти повече отпреди кризата. Скокът на цените принуди много електродъгови пещи за стомана да спрат работа или драстично да намалят производството, като работят с пълен капацитет само през нощта, когато електроенергията е по-евтина.

Това допълнително затяга европейския пазар и много потребители се страхуват не само от ръста на цените, а и очакват недостиг.

Мениджърите на стоманодобивната промишленост се опасяват, че цените могат да се повишат рязко, може би с още 40% до около 2 хил. евро на тон, преди търсенето да се забави. Ръководителите на индустрията смятат, че ако цените на електроенергията се покачат отново и повече европейски пещи затворят, перспективата за действителен недостиг на арматурна стомана е реална. Паническото купуване също може да надуе цените.

Брюксел и Лондон трябва да се събудят за кризата. Ако глобалната икономика е научила нещо по време на пандемията от коронавируса, това е, че проблемите с веригата на доставки се разпространяват по-бързо от очакваното и също така имат по-дълбоко въздействие от очакваното. Малко са стоките, които са толкова важни за толкова много индустрии като стоманата.