Истинската заплаха за петролния пазар идва от търсенето, а не от предлагането

За поколение търговци на петрол така наречените геополитически шокове някога означаваха конфликти и социални сътресения, които застрашаваха доставките в Близкия изток и които почти неизменно изпращаха цените нагоре, пише Дейвид Шепърд за Financial Times.   

Петролният пазар вече е толкова добре снабден, че страховете от прекъсване на доставките са доминирани от притеснения за световното търсене на нефт.

Очевидна илюстрация е реакцията на петрола към епидемията от коронавирус в Китай. Цените са спаднали с над 15 на сто от пика им в началото на януари до под 60 долара за барел поради ограниченията върху транспорта - директен удар за търсенето на петрол, и опасенията от по-широк икономически спад.

Това се случва въпреки загубата на доставки от Либия, където прекъсванията, причинени от революцията през 2011 г., помогнаха за поскъпването на нефта до над 120 долара за барел. Сега продукцията от арабската държава е почти напълно прекратена от блокадата срещу износа от сили, оспорващи подкрепяното от ООН правителство в Триполи.

Няколко отявлени бичи настроени инвеститори в петрол посочиха, че загубата на над 1 млн. барела на ден от Либия, което се равнява на повече от 1 на сто от глобалното предлагане, надвишава дори най-мечите прогнози за влиянието на коронавируса върху търсенето.

Реакцията на цената е показателна. Търговците не се съмняват в способността на пазара да покрие краткосрочните дефицити в доставките, било то от шистовите производители в САЩ или от резервния капацитет на OПЕК. Въпреки това, те до голяма степен пренебрегват Либия и вместо това се съсредоточават върху въздействието на коронавируса. Брентът, международният петролен бенчмарк, е загубил повече от всеки друг клас активи, след като мащабът на здравната криза започна да се очертава.

Не е много изненадващо, че ОПЕК започна познатата игра, като заговори за възможността за по-дълбоки съкращения на производството, за да подкрепи пазара. Това стана обичайно след 2016 г., когато картелът за първи път се обедини с Русия, за да се опита да повиши цените. Разговорите са показателни на фона на съкращения, които някои от членовете като Венецуела и Иран - в допълнение към Либия - направиха поради конфликти и санкции.

Това представлява признание от групата, че шоковете в търсенето, а не в предлагането, сега задават темпото на пазара.