Русия и Саудитска Арабия в борба за петролно надмощие

„Процесът на разпад на Съветския съюз може да се проследи до 13 септември 1985 г.“, смята Егор Гайдар, икономистът и политик, който стоеше зад много от болезнените реформи в Русия от началото на 90-те години. На тази дата министърът на петрола на Рияд, шейх Ахмад Заки Ямани, се отказа от политиката на подкрепа на цените и избра вместо това да наводни пазара. Саудитска Арабия, като производителя с най-ниската цена, беше в състояние да оцелее. Както писа наскоро моята колежка Клара Ферейра Маркес, на СССР (с високите производствени разходи) беше нанесен един от многото смъртоносни удари.

„Производството на петрол в Саудитска Арабия се увеличи четири пъти, докато цените на петрола се сринаха приблизително толкова в реално изражение“ след саудитския ход, пише по-нататък Гайдар. „В резултат Съветският съюз губеше приблизително по 20 милиарда долара годишно - пари, без които страната просто не можеше да оцелее.“

От един ъгъл последните 30 години на руската енергийна политика бяха дълго и мъчително връщане към позициите, които страната имаше през 1985 г. Лишена от нефтените си находища в новите независими републики в Кавказ и Централна Азия, Русия отново започна да произвежда над 10 милиона барела на ден чак през 2007 г. Понастоящем дори износът е равен с този на Саудитска Арабия, въпреки много по-голямата руска икономика. Този път обаче нещата са различни.

Макар Саудитска Арабия все още да може да се похвали с едни от най-ниските производствени разходи в света, раздутото й харчене означава, че тя се нуждае от цена от около 85 долара за барел, за да балансира бюджета си, в сравнение с около 50 долара, необходими на Русия. Нито една от двете държави не е голям длъжник, но заемите на Саудитска Арабия, които МВФ предвижда да достигнат 41% от БВП до 2024 г., представляват много по-голяма тежест. Подобно на Русия през 80-те години, Саудитска Арабия не може да се изхранва сама, като разчита на вноса за 88% от хранителните си доставки. Рияд дори затъна във военно блато в Йемен, което съответства на гибелното нападение на Съветския съюз срещу Афганистан.

Има немалък шанс Москва в крайна сметка да отстъпи пред желанието на членовете на ОПЕК и да намали производството. Както писа моят колега Лайъм Денинг, Русия е известна с това, че не изпълнява обещанията си за ограничаване на продукцията - всъщност тя редовно вдига шум за евентуално напускане на споразумението OPEC+. И все пак, при текущи цени от 53,76 долара за барел суров уралски петрол, дори Русия ще може да се радва на повече фискални буфери.

И двете нации обаче ще се сблъскат с по-дълбок проблем. Докато Москва и Рияд бяха фокусирани върху нездравословните си отношения, САЩ през последните години ги изпревари, превръщайки се във водещия световен производител на петрол. Още по-лошото е, че самото търсене на черното злато бързо наближава плато.

Световните енергийни пазари ще се променят драстично през следващото десетилетие. Това не е времето два от най-големите производители да бъдат обхванати от десетилетно съперничество.