Теория на игрите на петролния пазар

Сама по себе си идеята Саудитска Арабия и Русия да започнат война относно цената на петрола в средата на глобална пандемия не можеше да е по-глупава. От гледна точка на теорията на игрите обаче тя е гениален ход, пише за Financial Times Антоан Халф, главен анализатор на Kayrros и учен изследовател в Центъра за глобална енергийна политика към Columbia University.

Нов модел на петролния пазар, изведен от известните теоретици на теорията на игрите Пиер-Луи Лионс и Жан Мишел Ласри, обаче предполага друго.

За да оптимизират приходите си от петрол, големите производители с ниски разходи като Саудитска Арабия - "доминиращият монопол" според терминологията на теорията на игрите - трябва да балансират между цена и пазарен дял, показва моделът.

Въпреки че ОПЕК често изтъква „стабилизирането на цените“ като своя мисия, на практика това е илюзорна цел. Истинският интерес на картела е да позволи на пазара да премине от оживление към разпродажба. Когато цените се повишават „монополът“ се облагодетелства от по-високите приходи, но губи пазарен дял от конкурентни производители с по-висок разходи, които вече имат стимул да инвестират в нов капацитет.

Тяхната реакция обаче вдига производствените разходи допълнително и прави инвестициите им все по-малко ефективни, като по този начин ги прави уязвими към разпродажба. Рано или късно доминиращият монопол си възвръща контрола, като увеличава своето производство, сривайки цените. Колкото по-стръмен е спадът, толкова по-добре.

Обикновено е необходим някакъв шок, за да може господстващият монопол да премине в режим на разпродажба. В края на 90-те години катализаторът беше шокът в търсенето поради азиатската финансова криза. По време на последния срив на петролния пазар през 2014 г. това беше шокът от доставките на американски шистов нефт. Известно време, показва моделът, пазарът чакаше правилния сигнал. Коронавирусът го предостави.

Спадът е познат, но стръмността му е безпрецедентна. Въздействието на коронавируса върху търсенето е толкова пагубно, че дава на Русия и Саудитска Арабия уникален шанс да тестват границите на глобалния капацитет за съхранение.

Колкото повече се запълва той, толкова повече цените на петрола ще клонят към нула. Когато и ако капацитетът за съхранение е изцяло запълнен, цените на петрола ще станат отрицателни. При сегашните тенденции това може да се случи в рамките на месеци, ако не и седмици.

За разлика от срива на петролния пазар през 2014 г., сега нефтът на ниски цени не може да стимулира търсенето и икономическата активност, които са ограничени поради съображения за общественото здраве, и отива направо в складовете. Сателитните измервания на Kayrros показват, че глобалните запаси от суров петрол са нараснали с повече от 100 милиона барела само през последния месец до 63 на сто от обозначения капацитет.

Разпространението на мерките срещу коронавируса ускорява ръста. Никой не знае със сигурност действителното ниво на максималния оперативен капацитет, тъй като то никога не е бил тествано - може би 80 на сто от обозначения. Скоро вероятно ще разберем.