Предизборните програми към момента – неизпълними и подвеждащи

Предизборната кампания тече с пълна сила. Преглеждайки наличните предизборни програми на партиите, можем уверено и унило да твърдим, че научната фантастика ще достигне нови висоти. Изненадани едва ли ще има, поне сред малцината, които наистина ще прегледат партийните програми. И защо хората да четат програми?! Хората гласуват по определен начин по редица причини - лични симпатии, семейна традиция, харизма на политиците, гняв, спомени, разочарование. Икономическите послания едва ли тежат много в тази смесица, но все пак решихме да ги коментираме, така както сме правили винаги преди избори, пише в свой анализ Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ).

В този брой на бюлетина представяме кратък коментар на програмите, които вече са достъпни – на ГЕРБ, БСП и „България на гражданите”. Могат да бъдат направени няколко основни коментара по същество:

1) Имайки предвид факта, че в екипите, изготвяли програмите, са включени хора, били по някое време във властта, абсолютно недопустимо е очевидното невежество в голямата им част. Повечето неща са пожелания, които изобщо не ориентират как точно ще бъдат постигнати, а именно тук е мястото да бъдат проявени различията в идеологическия подход. Всеки нормален политик би си поставил като цел повишаване на доходите, но левите виждат това най-вече чрез повече държава и преразпределение, докато десните би трябвало да насърчават малката намеса, индивидуалната свобода и свободния пазар;

2) Липсата на информация как ще се финансират предложенията показват, че политиците изобщо не разсъждават в очевидните ограничения на реалността – очакван нисък икономически растеж за поне две-три години напред, стагнираща Европа, ограничен ръст на приходите в бюджета (ако въобще го има), очаквано постоянно повишение на социални разходи (помощи, пенсии) и на тези за здраве (застаряване). Да не вземаш предвид обектните лимити в правенето на политики може и да е позволено за предизборни кампании, но избирателите трябва да имат едно наум, четейки подобни измислици;

3) Намесата на държавата като подход все още се разглежда като единствения начин за справяне с настоящите проблеми. Във всички документи прозира липсата на вяра у хората, че са способни да поемат по-голяма отговорност за живота си. Повечето мерки имат ясен интервенистичен характер (ще се плаща, ще се дава, ще се регулира);

4) Европейските пари се разглеждат като панацея за страната, въпреки че годишно те не надвишават 4% от БВП, но за сметка на това българската администрация иззема и преразпределя изключително неефективно над 35% от БВП. Дори и да приемем, че европейските средства започват да допринасят реално за подобряване на инфраструктурата, фиксацията върху тях е безполезна, особено имайки предвид належащите проблеми в пенсионната система, здравеопазването, социалните услуги и образованието.

А всъщност, една разумна програма може да се върти около няколко принципа на правене на политики, които ще гарантират ограничаване на лобистките, ненужните и вредни инициативи:

• Фискална стабилност

• Задължителна оценка на въздействието на всичко, което администрацията предлага – без обосновка колко ще струва, кой ще плати и тази цена струва ли си спрямо очакваните резултати не трябва нищо да се разглежда от Парламент, Министерски съвет и министър;

• Електронно взаимодействие – електронните услуги намаляват цената на администрацията, спестяват време, ограничават корупцията, увеличават прозрачността;

• Ефективно гарантиране на договорите и правата на собственост – това привлича инвеститори, гарантира стабилност и предвидимост за местните фирми и гражданите, намалява разходите за бизнес и живот.