Бюджет 2014 - символични стъпки в положителна посока

В Бюджет 2014 година има социални акценти, но той в никакъв случай не може да бъде наречен социален, категоричен е проф. Йордан Христосков. По думите му социалните мерки, които струват около 400 млн. лева допълнително, имат компенсиращ характер, но не представляват значими нови политики, просто има някакво преразпределение от едни програми в други. Повиши се обезщетението за гледане на дете, но то се върна на старото правило да бъде равно на минималната работна заплата. Ще има индексация на пенсиите, но тя е 3% и няма да компенсира четирите години, в които нямаше ръст, даде пример той.

По думите му на практика имаме стагнация на заетостта, а предвижданият растеж на икономиката от 1,8 на сто е символичен.

Проф. Христосков каза още, че в бюджета на държавното обществено осигуряване липсват нови политики и на практика очакваното увеличение на приходите идва от това, че се повишава максималният осигурителен доход с 200 лева. Очакваният ефект от повишението се изчислява на 37 млн. лева допълнително, а около 23 млн. лева ще дойдат от увеличението на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове.

Той разкритикува управляващите, че не се разкриват укритите осигурителни вноски, но и онези, които са установени от НАП, не се събират. Липсват и официални данни колко са просрочените задължения към социалното и към здравното осигуряване. Според Йордан Христосков за разлика от здравното осигуряване, където липсвал експертен потенциал за извършване на реформи, социалното осигуряване има добър експертен потенциал.

Добрите новини в този бюджет са твърде малко, а присъстват движения в обратна посока. Не виждам, че 2014 година ще бъде по-добра от фискална и от социална гледна точка, обобщи той.

Проф. Стефан Иванов отбеляза, че четири години сме били свидетели на тотална централизация на държавното управление, макар премиер да беше бившият кмет на София Бойко Борисов.

„Не мога да кажа нищо добро за този бюджет. Централизацията на публичните финанси продължава, няма реално увеличение на средствата за общините. На практика минималното увеличение на средствата за основни услуги в сферата на образованието, културата, социалните дейности, вече са изядени от инфлацията от последните четири години“, заяви той.

По думите му там, където има най-голям дефицит в местните финанси, държавата на практика не дава повече пари - за общински пътища и за изравнителна субсидия, която по принцип трябва да бъде насочена към най-бедните общини.

Още новини за България четете в Dnes.bg