Изобретателят на ванкеловия двигател е бил радикален нацист

Феликс Ванкел е човекът, който в началото на 20 век решава, че светът има нужда от по-ефективен двигател с вътрешно горене. Идеята довежда до създаването на роторния двигател, който така и не успява да се наложи на пазара. Да, той е с много опростена конструкция и на практика има само една движеща се част – ексцентричен ротор – но голямата му консумация на гориво и останалите неразрешени проблеми с износването, го обричат на гибел. Въпреки това, съвсем до скоро, Mazda използваше такъв мотор в своя RX-8, който вече не се произвежда.

Плюсовете на ванкеловия двигател са много. Той е доста компактен, което позволява много повече инженерна свобода при конструирането на автомобила. Заради липсата на вертикално възвратно-постъпателно движение той може да бъде разположен много ниско, което пък допринася за постигането на нисък център на тежестта. А оттам се подобрява и управлението на колата.

Освен това ванкеловият двигател се нуждае от много по-малка горивна камера за произвеждането на солидна мощност. Така например последните модификации на RX-8 използват двигатели с едва 1.3 литра работен обем и мощност достигаща над 200 к.с. При това с атмосферно пълнене.

При излизането си ванкеловият двигател създава истински бум. Той е вграждан в какво ли не – от автомобили до моторни триони за рязане на дървета. Проблемите за него започнали през 70-те, когато светът понесъл ударите на петролната криза, която накарала много производители да се откажат от идеята.

Какъв ум обаче стои зад този двигател?

Феликс Ванкел е роден през 1902 г. в Лар, Германия. Още в юношеските си години той става поддръжник и член на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). Интересите му били разностранни, но основно го вълнувало милитаризирането на арийската раса, както и реставрирането на спортни автомобили. Току-що навършил 19 годиин, Ванкел става член на най-активната антисемитска организация в Германия по това време. Само след година вече е член и на NSDAP.

През 20-те той редовно е забелязван да носи свастика на ръката си, което се доказва и от някои негови снимки от периода. След смъртта му е открит и неговия дневник, в който Ванкел е записвал някои от антисемитските си идеи, които сам той определя като „юношески грешки“.

На 24-годишна възраст Феликс Ванкел се запознава с един един от регионалните лидери на партията – Роберт Вагнер, който му поверява ръководството на Хитлеровата младеж в родната му провинция Баден-Вюртемберг. Вагнер обаче имал чисто политически идеи за партията, докато Ванкел бил по-радикален и държал на военните методи. Между двамата се породило неразбирателство и през 1931 г. Ванкел обвинил своя ментор в корупция. Моментално Ванкел бил понижен и впоследствие изхвърлен от партията.

В архивите на град Лар все още се пази цитатът на Вагнер, в който той казва, че „Ванкел е изключително интелигентен, но едностранчив човек, който използва ума си само за негативни и дори отровни действия.“

Ванкел така и не се успокоява и продължава да сипе обвинения по адрес на Вагнер, който в крайна сметка издейства неговия арест през 1933 г. Дори това не спира изобретателя, който впрочем никога не е имал инженерна диплома. Ванкел използва връзките си с високопоставени фигури в партията, с които през годините са го сближили десетките презентации на различни технологични решения. Икономическият съветник на Хитлер - Вилхелм Кеплер - го измъква от затвора, след което Ванкел основава своя собствена партийна структура в Баден-Вюртемберг.

През 1937 г. е назначен за директор на една от държавните фабрики в Линдау, но не е приет обратно в NSDAP. Съветникът на Хитлер се намесва за пореден път, като през 1940 г. успява да издейства офицерски чин на Феликс Ванкел в отряда SS. Две години по-късно Ванкел отново е изхвърлен от партията по неизвестни причини. След края на Втората световна война е арестуван от френските власти заради връзки с нацисткия режим.

Изобретенията и идеите на Ванкел са тясно свързани с политическите му убеждения и привилегиите, с които се е ползвал като член на NSDAP. Той се е познавал с Хайнрих Химлер и дори е обсъждал лично с Хитлер значимостта на технологията и техническото образование.