Как се стигна до възраждането на Gеneral Motors

General Motors излезе на борсата през 2010 г., като събитието се превърна във второто най-голямо първично публично предлагане в американската история. Впоследствие концернът се завърна в елитната класация на Standard & Poor's за 500-те компании с най-голяма пазарна капитализация, а Moody's повиши кредитния му рейтинг до най-високата степен от осем години.

Инвеститорското гуру Уорън Бъфет придоби част от акциите на компанията, а Китай, където Buick е символ на висок статут (последният китайски император се возеше именно в такава кола), се превърна в най-големия пазар на американците.

GM вече не е абревиатура на “Government Motors”, както някои шеговито наричаха концерна. На 9 декември, само ден преди Акерсън да обяви оттеглянето си, Финансовото министерство на САЩ продаде дела си в GM, който се състоеше от 1 милион акции. Американското правителство ще си върне едва 39 млрд. долара от инвестицията си от 50 млрд. долара, с която през 2009 г. спаси концерна от затваряне.

Поддръжниците на решението на Барак Обама - държавата да поеме контрола върху GM, смятат, че спасяването на толкова много работни места е възмездило в много по-голяма степен данъкоплатците. Според анализ на Центъра по автомобилни проучвания в Мичиган, поглъщането на GM е запазило работата на 2,6 милиона души през 2009 г.

Експертите смятат, че фалитът на автомобилния гигант е щял да елиминира 284 млрд. долара доходи на физически лица през 2009 и 2010 г., и е щял да струва на правителството 105 млрд. долара в социални придобивки за безработни. От General Motors твърдят, че след преодоляването на голямата криза, са инвестирали 8,8 млрд. долара в производствените си центрове в САЩ, както и са създали 25 500 нови работни места.

По време на управлението си Акерсън водеше политика на заличаване на стария имидж на General Motors – добре окопана група от перчещи се директори, чието его и пренебрежително отношение към финансовите отчети и дългосрочното планиране, доведоха компанията до банкрут. Внушителната централа на GM в центъра на Детройт все още стои като горд пазител на реката, която минава през града. За съжаление той е измъчван от постоянни обири и улични кражби. От Bloomberg дори се оплакаха, че фотографът им е бил ограбен. Служителят е бил изпратен в града от издателството преди няколко седмици, където се е разделил с техника на стойност 15 000 долара. Той дори платил откуп за вещите си, но те не му били върнати.

Друг подобен куриоз се разигра с официални представители на BMW, които преди няколко години пристигнаха в града за автомобилното изложение през януари. Когато си тръгвали от изложбените зали в един от дните на шоуто, тяхната луксозна лимузина BMW Серия 7 липсвала от паркинга.

Сградата на GM, състояща се от седем небостъргача, всъщност е толкова странна, че обитателите й я определят като истински лабиринт. Често се случвало нов посетител да вижда кафене на някой от долните етажи през парапета на някоя от вътрешните тераси, без да може да разбере как точно да се добере до него. Разпределението в сградата е толкова объркано, че може да бъде сравнено със старото управление на General Motors – същото, което влудяваше един от бившите изпълнителни директори на компания – Ед Уитакър, който изпитваше истинска трудност да разбере какво се случва в ръководената от него компания.

Последният шеф на GM преди банкрута – Рик Уагонър, пък бе известен с това, че използваше личен асансьор, за да се добере до офиса си на 39-я етаж, както разбира се и с едно пътуване с частния самолет на компанията до Вашингтон, където се опита да договори държавен заем за затъналата си в дългове компания. На същият 39-и етаж е имало дори душове, които Акерсън – използващ, между другото, стандартната гражданска авиация при командировките си – премахна, защото твърдеше, че хората трябва да идват в сградата, за да работят, а не да се къпят.