Фермери може да загубят 260 млн. лв. от ПРСР

Фермери с агроекологични ангажименти може да загубят 260 млн. лв. от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 (ПРСР), заявиха представители на новоучредената Асоциация на агроекологичните земеделски производители. Затова организацията предлага да бъде променена нормативната уредба при поземлените отношения, ако фермерите изпълняват агроекологични дейности.

Припомняме, че по мярка 214 „Агроекологични плащания” към ПРСР се предоставя ежегодно финансова помощ за земеделие, насочено към опазването на околната среда, като средствата са от ЕС. Парите са за фермери, които доброволно поемат екоангажименти. Агроекологичните дейности, които се основават на площ, трябва да се изпълняват върху една и съща земя 5 последователни години.

Председателят на асоциацията Пламен Драгнев посочи, че членове на организацията са юридически и физически лица с дейности по мярка 214. Той заяви, че до момента има повече от 5000 бенефициенти по тази мярка, като до момента по нея са усвоени около 370 млн. лв.

От организацията припомниха, че всяка година производителите в едно землище сключват помежду си споразумения за нивите, така че всеки да обработва уедрени парцели. Договорите са за 1 година. За същия срок кметът на съответната община предоставя за стопанисване белите петна на производителя. Според организацията сега фермерите нямали гаранции, че като сключват споразумения година за година, ще останат да обработват точно нивите, за които са поели екоангажименти.

„Песимистичната ни прогноза е, че от тези  5000 фермери до 50% може да загубят терените, за които са поели екологичен ангажимент. В резултат земеделците ще трябва да върнат в бюджета 260 млн. лв.“, каза пред Investor.bg  Пламен Драгнев.

Сигнал за това, по думите му, са подали членове на асоциацията, а и други земеделци. „Арендаторите без агроекологични ангажименти могат да започнат да изнудват колегите си. Например да кажат - за да не ти застъпя площите с агроекология, ще ми отстъпиш от другата земя без такива ангажименти 1000 декара“, даде пример той. Или пък собствениците на нивите може да поискат по-високи ренти. При всички случаи ще имат големи проблеми с удържането на земята, въпросът е най-вече между арендаторите, уточни Драгнев.

Според него такива проблеми се очакват най-вече Югоизточна и Източна България, където на този етап земята не е до такава степен комасирана, както в Добруджа, а и там рентите са по-ниски, в сравнение със Северна България.
Драгнев посочи още, че с въвеждането на преразпределителните плащания е възможно и самите собственици да поискат сами да си обработват земите и да развалят договорите с арендаторите.

Такава ни е културата ни на поведение, може да стигнем до фермерски рекет, обясняват от организацията. Според членовете й тази празнота в законодателството е предпоставка за корупционен проблем и за възникването на „криминогенен фактор“.

На въпрос защо земеделците не сключват дългосрочни договори със собствениците  - например за 5 години, от асоциацията отговориха, че няма никакъв проблем, но собственикът не е длъжен да сключи такъв контракт.
Затова асоциацията иска споразуменията за площи, които касаят аграекологията, да стават за срок от 5 години и да се актуализират всяка година.

Запитани дали предложенията не облагодетелстват предимно  зърнопроизводителите, от организацията отговориха, че имат такива членове, но не всички агроекологични ангажименти са поети от зърнопроизводители. От асоциацията отрекоха да са съгласували предложението си с Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).