Нови правила за ползването на бели петна от земеделците предлага законопроект

Фермерите, които обработват  бели петна, ще заплащат за това по специална сметка в съответната областна дирекция "Земеделие”, а не както досега –  по банкова сметка на общината. Това е една от промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, предложени с проект на депутати от ГЕРБ, РБ, АБВ и ПФ Цвета Караянчева, Мария Белова, Румен Желев, Румен Христов, Петър Петров и Иван Станков.

Белите петна са обработваеми ниви, които наследниците не са потърсили. Всяка година земеделците сключват споразумения помежду си за комасирано ползване на нивите, като в уедрените масиви се включват белите петна, за които фермерите дължат рента.

Авторите на проекта отбелязват, че досега някои общини са възпрепятствали изплащането ренти на собствениците на такива имоти. Дори след намесата на омбудсмана  проблемите продължават, се казва в мотивите към законопроекта.

В действащия закон е определено, че рентите за бели петна се плащат от ползвателите 20 дни преди издаването на заповедта от местната земеделска служба за сключване на споразумение. Това довело до множество жалби от фермери, които изтъкват, че сумата не е определена в административен акт - т. е. липсва правно основание за плащане. Сега се предлага средствата да се плащат в 3-месечен срок от издаване на заповедта.

Директорът на областната дирекция „Земеделие” ще сезира кмета на съответната община, ако земеделците не платят дължимите ренти за белите петна в срок.

Депутатите предлагат да отпадне 3-годишният срок, в който  собствениците на тези имоти могат да поискат от общините заплатените средства за ползваните ниви. В проекта се предвижда собствениците да могат да получават сумите си при поискване, без тяхното вземане да е ограничено с определен срок.

Проектът третира и сключването на споразумения между земеделците за създаването на масиви за ползване на земеделски земи, което се урежда по реда на чл. 37в от Закона.

Комисията, която ръководи процедурата за създаване на масиви, ще трябва да изготвя проект за разпределение, който да предложи на стопаните. Целта е комисията да подпомогне фермерите да сключат споразумение и да ги ориентира да се настаняват в масиви, в които имат преобладаващо правно основание.

Премахва се изискването споразумението да обхваща не по-малко от две трети от територията, в която ще се създават масивите.

Тъй като често възникват спорове между земеделците и до споразумения се стига трудно, в проекта се предлага в такъв случай комисията да разпределя нивите според проекта, предложен на фермерите в началото на процедурата.

Заповедите на областна дирекция "Земеделие" за разпределение на нивите в землището ще се обжалват  пред районния съд по местонахождение на имота, вместо както досега – по реда на АПК.

Депутатите предлагат и някои промени, свързани с ползването на ливади и пасища от животновъдите.

Миналата година с промени в закона бе решено фермерите да получават пасища и ливади от държавния и общинския поземлен фонд без търг на база на броя животни.

За да не се счита отдаването на пасищата и ливадите без търг за държавна помощ, това ще става по пазарни цени, определени от независим оценител.

Първоначално имотите  ще се обявяват с цени, отразяващи средните годишни рентни плащания за землището или за общината. След разпределението ще се възлага изготвяне на пазарна оценка, а разходите ще се заплащат от фермерите, които наемат имотите, предлагат вносителите на проекта.

В него е предвидено след разпределението на площите останалите свободни пасища да се обявяват на търг, на който могат да участват само животновъди. Само в случай, че са останали ненаети при търга ливади,  те могат да се отдават на търг и на стопани, които поемат задължение да ги поддържат в добро земеделско състояние.