Цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% между 2010 и 2018 г.

Цените на жилищата в България са нараснали със 17,15% през периода между 2010 и 2018 г., което е малко над средното равнище в ЕС, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Цените на съществуващите жилища са нараствали по-бързо в периода между 2014 и 2018 г. спрямо цените на новите жилища, показват данните на европейската статистика.

За периода цените на съществуващите жилища у нас са отбелязали средно годишно увеличение от 5,4%, докато тези на новите жилища са постигнали среден годишен ръст от 5%, показват данните на европейската статистическа служба. Цени

След срива заради световната финансова криза и спукването на балона на жилищния пазар в България цените са се върнали към минимален растеж през 2014 г. от 1,4% и 2,8% през 2015 г., а през следващите две години ръстът се е ускорил до съответно 7% и 8,7%. Миналата година цените на жилищата у нас са нараснали с 6,6%.

Между 2010 и 2018 г. цените на жилищата са нараснали общо с 15% в ЕС и с 11% в еврозоната. Най-голямо повишение сред страните членки през този период е отчетено в Естония с 83%, следвана от Латвия с 61%, Австрия с 56%, Швеция с 55% и Люксембург с 50%, а най-голям спад е регистриран в Италия със 17%, Испания с 12% и Кипър с 8%.

Жилищната собственост в България намалява

Между 2010 и 2017 г. (последната, за която са налични данни) делът на собствениците на жилища у нас е намалял с 4% - от 86,9% на 82,9%, показват данните на Евростат. Това поставя страната ни на седмо място в ЕС по най-висок дял на жилищна собственост.

Делът на населението, което притежава жилището си в ЕС, е останал непроменен на около 70% между 2010 и 2017 г., докато делът на наемателите е около 30%. В еврозоната около две трети от населението притежава жилището си, а около една трета живее под наем.

През 2017 г. най-висок е бил делът на собствениците на жилища в Румъния с 97%, следвана от Хърватия с 91% и Литва с 90%. Най-малък е процентът на собствениците на жилища в Германия с 51%, следвана от Австрия с 55%, Дания с 62% и Франция с 64%.

Жилищните разходи – свръхбреме за близо една пета от българите

През 2017 г. 19% от българите са заявили, че разходите за жилището им представляват свърхбреме, т.е. домът им поглъща 40% или повече от разполагаемите им доходи. По този показател страната ни е на второ място в ЕС след Гърция с 40% и преди Дания и Германия, съответно с 16% и 15%. На другия полюс е Малта, където само 1% от жителите смятат, че разходите им за жилище са свръхбреме, следвана от Кипър с 3% и Финландия с 4%.

Делът на българите, които определят разходите си за жилище като свръхбреме, е нараснал над три пъти спрямо 2010 г., когато е бил само 5,9%. През 2017 г.10% от населението на ЕС като цяло се е задъхвало от разходите за дома си, сочат още данните на Евростат.