А. Георгиев: Възраждане на връзката на хората със земята е формулата за силно земеделие

Анатоли Георгиев има над 20-годишен опит в областта на продажбите и управлението на компании и екипи. Започва своята професионална кариера през 2002 г. като регионален мениджър продажби в „Германос“. Преминава през различни ръководни позиции в компанията и през 2008 г. е номиниран за търговски директор. От 2009 г. до 2013 г. е главен директор  „Продажби – Магазинна мрежа” на втория по големина мобилен оператор в България, „Глобул“. През 2012 г. е назначен за търговски и маркетинг директор на „Агрион Инвест“, а година по-късно развива търговската мрежа на „Дойче телеком“ в Албания. От началото на 2017 г. е изпълнителен директор на „Агрион Инвест“. Анатоли Георгиев е съавтор и издател на една от най-продаваните български книги за личностно развитие и мотивация „Моделът на успеха 22 или как да успеем в България“. Завършил е Университетът в Сиатъл, има магистърска степен по бизнес администрация (МВА), специалност „Финанси и Финансов мениджмънт“.Анатоли Георгиев ще бъде един от лекторите на Клуб Investor „Агробизнес 2020“ на 18 ноември в хотел „Империал“ в Пловдив. 

Г-н Георгиев, какви са тенденциите на пазара на земеделска земя през тази година и какви са очакванията ви за цените и рентите в краткосрочен план?

През тази година пазарът на земеделска земя остана стабилен и прогнозируем. Очаквам той да остане такъв и през следващата година. Ръстът на цените е средно с около 5%, т.е. малко над инфлацията. Очаквам тенденцията да се запази и през 2020 г. и земята отново да бъде един от търсените инструменти за инвестиции – не само на фирми, но и на физическите лица, които са чест купувач в нашите офиси напоследък.

Ако питате по отношение на компанията, която представлявам - „Агрион“, ще продължим да се развиваме все толкова бързо, както и досега. Оптимисти сме за пазара и ще продължим с впечатляващите ръстове, заради които през тази година КРИБ ни отличи с наградата за растеж.

В по-широк план тази година има два съществени фактора, които пазарът изчаква: таваните за евросубсидии през следващия програмен период и проекта за нов закон за земеделските земи. Надявам се съвсем скоро собствениците и стопаните да имат яснота относно новите правила, което ще доведе и до положителна динамика на пазара на земеделски земи.

Рентите също ще се повлияят от развитието по тези две теми – от субсидиите зависят приходите на ползвателите на земята, а това определя и рентата, която ще предложат на собствениците. Наличието на ясни и устойчиви във времето правила дава възможност на хората да си направят добре сметката и да инвестират в земята по начин, който ще им осигури и по-висока доходност във времето. Добрата новина, е че все повече хора виждат смисъл да инвестират в земя, защото съвкупният ръст на цени и ренти е доста по-изгоден от ниските банкови лихви в момента.

По какъв начин европейските субсидии повлияха на пазара на земя?

Няма да отрека, че субсидиите се оказаха катализатор на пазара на земя. С подкрепата на Европейския съюз много хора намериха смисъл в това да се занимават със земеделие и това ги накара да купуват земя, да комасират своите терени, да окрупняват своите стопанства. За мен е чест, че повечето от тях избират „Агрион“ за свой партньор.

Но не може да се твърди, че земеделието живее изцяло на субсидии. Да, те са фактор, но повечето стоки, които произвеждат нашите стопани, са борсови и се търгуват пазарно.

Субсидиите са фактор, но не единственият. През годините фермерите натрупаха капитал, но и израснаха като предприемачи. Те все повече се интересуват от кредитиране – банково или небанково, от финансови продукти като лизинг на земя, кредит срещу субсидии, ипотечни заеми, оборотни кредити. Това са  продукти, които ние в „Агрион“ развихме, за да отговорим на изискванията им. Сега те вече са популярни поне колкото банковите.

Радвам се, че земеделците ни припознават като доверен партньор. Според национално представително проучване между арендатори и собственици над половината избират „Агрион“ за партньор при сделки със земя.

Как ще се отрази на този пазар новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.?

Изключително важно не само за пазара, а и за българското земеделие и националната икономика като цяло, е какво ще се случи с новата ОСП след 2020 година. През последните две години акцентът е върху риска след Brexit и поради промяна на приоритетите на Европейския съюз вследствие на регионални конфликти, хуманитарни кризи, климатични промени и глобални търговски войни се очаква европейският бюджет да намалее като цяло, а част от оставащото да се насочи за финансиране на други сфери за сметка на земеделието.

Фокусът се измести от темата за премахването на различията в нивата на финансиране на фермерите от различните страни членки в рамките на ОСП към въпроса дали ще запазим поне досегашните нива на субсидиране. Въпросът вече не е дали, а с колко ще бъдат ощетени фермерите от България и от други новоприсъединили се към ЕС страни през последните 15 години. Тук важният въпрос е каква трябва да бъде националната политика, която да компенсира своеобразното отстъпление на ЕС спрямо досегашната ОСП, така че развитието на българското земеделие да не бъде поставено под риск.