Близо 70% от проптех компаниите в България работят само на местния пазар

 

Останалите 25% от proptech решенията са съсредоточени в сферата на технологиите в строителството (contech), като повечето от тях са съвсем в началото на развитието си. За сравнение, в Европа около 30% от компаниите в сектора предлагат contech решения.

 

Въпреки по-бавното отваряне на строителната индустрия у нас за проптех компании добри примери не липсват. Един от тях е TechRoom, която предлага нови технологични методи и процеси в проектирането, строителството и поддръжката на сградите, намаляващи крайните строителни разходи и времето за строителство чрез иновативно използване на BIM технологии.

 

Друг пример за българско contech решение е „Мейк – България“ с бранда си MAKEis. Компанията е първата в света, която дигитализира целия процес на изолация на сгради. Освен иновативния изолационен продукт, който е разработила, тя въвежда и SaaS платформа, дигитализираща целия процес на търсене и предлагане на продукта. Мейк-България изгражда и мини заводи във всяка точка на дистрибуция.

 

Друго contech решение е Building Line Data Base, чийто създател е инж. Диана Бонкова. То е в начална фаза на развитие, но вече е валидирано. Компанията изгражда уеб платформа, чрез която се събират и управляват всички необходими документи за закупуване на имот, строеж на еднофамилни жилища, офиси и заводи и документално управление на строителния процес.

 

„Когато говорим за contech решения, важно е самите строителни компании да са отворени за тях. В България липсват програми, среда и инициативи за насърчаване на развитието им“, казва Павлова.

 

Към момента PrEXCELerator България е единствената среда за стартъпи у нас, която се занимава с международното им развитие, включително чрез осигуряване на възможности за външно финансиране. Досега през него са преминали десет компании, а тази година предстои третото му издание. 

 

Характерно за компаниите от проптех сектора е, че те може да бъдат припознати и от други индустрии като туристическата, fintech и biotech, обяснява Павлова. Пример за такава компания в България е Biomyc, която се идентифицира като biotech компания, но решението й може да се използва и като иновативна технология за строителен материал.

 

Друг пример е Vericco, която оперира на границата между проптех и туризма и има офиси в България и Германия, а неотдавна откри свое представителство и в американския град Сейнт Луис. Компанията използва експертиза и ноу-хау от водещи професионалисти в областта на VR, за да предлага ориентирани към бизнеса и иновативни 360-градусови и VR инструменти. За тригодишното си съществуване тя е разработила 30 проекта у нас и в чужбина с фокус върху B2B решения.

 

Общо 37,5% от българските проптех компании припокриват поне две от областите в жизнения цикъл на недвижимите имоти, но това в повечето случаи са маркетинг и транзакции и управление и опериране. За сравнение, 33,3% от европейските компании са съсредоточени в две или повече проптех области, но в повечето случаи съчетанието е между недвижими имоти и строителство или умни градове, което дава много добро конкурентно предимство, казва Павлова.

 

Характерно за българските проптех решения е, че 56% от тях се самофинансират, докато в Европа този дял е почти два пъти по-нисък – около 30%. Причината е, че у нас все още няма достатъчно възможности за външни източници на финансиране. Самите компании гледат с недоверие на външното финансиране, като вместо това предпочитат по-бавен растеж благодарение на базата си от клиенти.

 

При останалите 44% от случаите значителен фактор са агенциите за недвижими имоти, които частично финансират проптех решения. В допълнение отварят и базите си от клиенти, като дават възможност на дадено проптех решение да се валидира, казва Павлова.