Фермер успешно тества алтернативно напояване на овощни дървета

Мариян Йорданов е собственик на земя с площ 93 дка в землището на с. Радуловци, община Сливница, Софийска област. „Един типичен сливнишки хълм“, както казва той. Гарниран с две равни ливади по 10-15 дка на върха на хълма и в северното му подножие, с няколко тераси покрай реката и с няколко полегати хълма. В миналото на „северната ливада“ е отглеждана пшеница, а на терасите покрай реката са садени картофи, което е индикатор за почвените възможности.

Той е открил начин за автономно поливане на орехите, ябълките и крушите в имота.

Г-н Йорданов, как се насочихте към автономно поливане и в какво се изразява то?

Да започнем с факта, че според официалната статистика за България 70% от валежите се изпаряват. Само 30% попиват в почвата, като около 10% се оттичат чрез реките. Остават 20%, които се ползват от растенията, в това число основно от тревата. Това е средно за България.

На върховете на планините изпарението вероятно е по-малко от 70%, защото там вали повече, или 1 000 литра на година на кв. м., и защото именно малките валежи до 5-15 литра на кв. метър се изпаряват най-лесно. В с. Радуловци е валяло едва 366 л. за последните 12 месеца до 30 юни 2020 г. (въпреки че имаше и 685 л/кв. м. до 31 юли 2018 г., след което започна засушаване). От тях повечето са „приръсвания“ по 1-5 литра на квадратен метър, от които всичко се изпарява.

Мисля, че в с. Радуловци 90% от валежите се изпаряват или са достъпни само за тревата, която заемайки първите 15 см. от почвата може да изпие до 10 литра на кв. метър на денонощие. От знанията ми за противопожарна дейност знам, че тревата може да е зелена и да съдържа само 30% влага, а може да задържа и 300% спрямо теоретичното й сухо вещество. Тоест, тревата действа като гъба, изпива всичко и го задържа. Всеки ще разбере, като му дам примера с падане върху зелена трева, която се е напила от пролетните дъждове. Тя се разкашква върху дрехите. Докато друга, също зелена трева, не произвежда същия ефект върху дрехите. Това е именно защото тревата е гъба и има диапазон на задържане на вода между 30 и 300% спрямо сухата си маса.

Затова в дълбочина на година в с. Радуловци според мен проникват само около 37 литра на кв. метър или 10% и то само при големите и силни валежи, т.е. 2-3 пъти в годината.

Как улавяте дъжда?

Само с 0,5 кв. м. найлон правя така, че и малките дъждове от дори под 1 л. на кв. метър да са със стопанско значение. Така на година се осигуряват 200-350 литра от тези 0,5 кв. м. и то дори в месеците август, септември и октомври, които са абсолютна суша с по 15 литра на квадратен метър сумарни месечни валежи. В най-валежните май, юни и юли получавате тези литри директно в коренообитаемия слой, който при малките дървета още е плитък. Найлонът е покрит с камъни, даден му е наклон с издълбаване на лек улей. Камъните пазят найлоните от вятъра и слънцето и най-важното, държат ги изпънати.

Имам около 1 000 такива найлона по 0,54 кв. м. на цялата площ от 93 дка. Какво става, когато падне дъжд от 10 литра на кв. м., което се случва редовно, но е без стопанско значение, защото няма силата да проникне в почвата? Все пак това са само 1 см. или 10 мм. воден стълб. Става това, че за 30 минути валеж 10 куб. метра стигат точно до дръвчето. Опитайте да излеете 10 куб. м. с маркуч.