България подкрепя европейската стратегия за обновяване на сградите

България ще подкрепи стратегията на ЕС за обновяване на сградния фонд, съобщават от правителствената информационна служба. Темата ще бъде дискутирана по време на неформално онлайн заседание на министрите на енергетиката на общността, насрочено за 22 април. Позицията на българската страна беше одобрена по време на заседание на Министерския съвет в оставка.

Според София обновяването на сградния фонд е от съществено значение за повишаването на енергийната ефективност и декарбонизацията на сектора и за целта трябва да бъдат мобилизирани целенесочено финансови ресурси.

Освен обновяването на сградите, енергийните министри ще обсъдят въглеродната неутралност на ЕС до 2050 година.

По-рано днес (21 април) стана ясно, че има пробив в преговорите между европейските институции по отношение на законодателството за климата, в което са предвидени намалението на емисиите с поне 55% до 2030 г.

На фона на пандемията от коронавируса обаче България ще настоява мерките да бъдат съобразени с националните специфики, за да няма ограничен достъп до енергия за потребителите, защото това е от ключово значение за икономическото развитие и възстановяването на икономиката.

Очаква се по време на заседанието белгийската делегация да информира за съвместна политическа декларация на страните от Петстранния форум в Северозападна Европа, потвърждаваща ангажимента им да засилят сътрудничеството си по отношение на водорода.

На 23 април ще се проведе и неформална среща на министрите на околната среда, което отново ще бъде в онлайн формат, става ясно още от съобщението на Министерския съвет.

На него ще бъде обсъдено управлението на водния сектор на фона на целите в новата стратегия на ЕС за адаптиране към климата. Акцент ще бъде поставен върху недостига на вода и повишения риск от засушаване в Европа и необходимостта от разработване и прилагане на приоритетни действия за справяне с тези проблеми в контекста на адаптацията към изменението на климата.

Очаква се да бъде поставен фокус и върху необходимостта от значително увеличение на финансовите потоци, намаляване на уязвимостта и засилена устойчивост към неизбежните въздействия на изменението на климата.