МВФ преупреждава за нова жилищна катастрофа

Светът трябва да действа, за да се ограничи рискът от друга опустошително жилища катастрофа. За това предупреждава Международният валутен фонд (МВФ), който публикува нови данни, които сочат, че цените на жилищата в много страни по света надвишават значително историческата средна стойност, съобщава FT.

Предупреждението от МВФ показва, че ускоряването на глобалния ръст на цените на жилищата се очертава като една от най-големите заплахи за икономическата стабилност. Същевременно страните отбелязват ограничен напредък в задържането им под контрол.

Мин Джу, заместник-управляващ директор на МВФ, заяви, че инструментите за контрол на жилищните бумове все още са в процес на разработка. Според него обаче това “не е повод за бездействие”.

Цените на жилищата са доста над историческите средни стойности в повечето страни, като се има предвид съотношението на доходите и наемите, коментира Джу, като подчертава, че ситуацията е най-тежка в Австралия, Белгия, Канада, Норвегия и Швеция.

САЩ все още не са надценен пазар въпреки резкия ръст на цените в последната година, както и Германия и Естония, които са също сред най-бързорастящите пазари на имоти в света. Япония пък се оказва най-евтиният пазар на имоти в глобален мащаб.

Заради глобалната рецесия централните банкери намалиха лихвите до рекордно ниски равнища. Това оттласна цените на жилищата до рекордно високи равнища и принуди МВФ да нареди жилищния въпрос сред съществените рискове за икономиката.

Новият индекс на МВФ за цените на жилищата в световен мащаб показва, че през 2013 г. ръстът им е достигнал 3,1%. Най-бързи са темповете на покачване на развиващите се пазари – във Филипините например ръстът надвишава 10 процента, в Китай е над 9%, а в Бразилия – над 7 на сто.

“В някои случаи цените на жилищата се възстановяват от рязко в сравнение с корекцията по време на рецесията”, коментира Джу.

Според него държавите, където проблемите са най-осезаеми, трябва незабавно да пристъпят към ограничаване на ипотечното кредитиране спрямо размера на доходите на кредитополучателите и да въведат по-високи капиталови изисквания за банките по отношение на рисковете, свързани със заемите за покупка на жилище. Той предлага и въвеждането на специални държавни такси, за да се ограничи външното търсене на инвестиционни имоти.