Как Люксембург смята да се справи с растящите цени на жилищата?

Бежанците заради Brexit, които се местят от Лондон в Люксембург, ще открият, че поне един аспект на Великото херцогство им напомня за дома – жилищен пазар, който върви нагоре година след година, пише Financial Times.

Той предизвиква все по-неотложен политически дебат за това как да се гарантират достъпни жилища на местните жители, които не получават високите заплати във финансовия сектор.

Населението на Люксембург е нараснало от 364 хил. през 1980 г. на повече от 600 хил. днес и продължава да расте с до 2,5% на година. Въпреки взетите от властите спешни мерки предлагането на жилища не успява да отговори на търсенето.

От 2010 г. насам средните цени на всички видове жилища – апартаменти, къщи, съществуващи и нови имоти, са нараснали с 4,7% на година, казва Джулиън Личерон, изследовател в областта на градското развитие и мобилност в Люксембургския институт за обществено-икономически изследвания.

Но през 2018 г. ръстът на цените се е ускорил до 7%, а цените на съществуващите апартаменти са се повишили с близо 10%, казва Роби Клуйсен, старши консултант в отдел „Бизнес с жилищни имоти“ в люксембургския клон на консултантската компания JLL.

“Строителството на нови жилища е достигнало средно около 2600 единици на година, а миналата година беше изключителна с 4800 издадени строителни разрешителни, но търсенето расте с над 6 хил. единици на година“, казва той.

Натискът е най-голям в и около столицата, където е съсредоточена по-голямата част от финансовата индустрия в страната, отбелязва Клуйсен. Цената на двустаен апартамент от 75 кв. м в Домелданж, северно от града, може да достигне 750 хил. евро. За апартамент от 130 кв. м в платото Кирхберг близо до институциите на Европейския съюз, банки и правни кантори, може да бъдат платени 1,3 млн. евро.

Наемите растат едновременно с разходите за закупуване на имот, отбелязва Катя Робъртс, ръководител на отдел „Жилищни имоти“ в люксембургския клон на CBRE. “Завършено студио може да струва до 50 евро на кв. м“, допълва тя.

В страната, преследвана от задръствания по ключови артерии всеки ден, не само цените на жилищата са литнали във висините. „Цената на паркомясто пред жилище в столицата стана безумна, тъй като паркоместата в рамките на новите сгради са ограничени“, казва Робъртс. „Може да платите 200 хил. евро за паркомясто, а средната цена е между 170 хил. и 180 хил. евро“, допълва тя.

Клуйсен не смята, че преместването на компании заради Brexit е допринесло за повишаването на търсенето на жилища. Но неговата компания получава обаждания от компании, проявяващи интерес към жилищни сгради, в които да настанят пристигащите си служители. „Първо получихме запитвания от базирани във Великобритания компании веднага след референдума, но през последните месеци броят им се увеличи“, казва той.

Според анализатори правителството се е събудило за проблемите, причинени от голямото разминаване между търсенето и предлагането. „Дългосрочната тенденция беше властите да подкрепят предимно търсещите имоти със субсидии за хора и домакинства, закупуващи жилище“, казва Личерон, който е координатор на Observatoire de l’Habitat, която снабдява правителството с анализи за жилищния пазар.

В последните десет години обаче фокусът беше пренасочен към увеличаване на предлагането, като бяха положени усилия за насърчаване на строителството на нови жилища, включително чрез предоставянето на държавна подкрепа за изграждането на достъпни жилища.

“Няма магическо лекарство или едно решение на изключително сложен проблем, но властите работят по широка гама от малки инициативи, които заедно може да увеличат обема от ново строителство“, казва Личерон.

Правителството може да обмисли също така да предостави земя за проекти в райони, които не са предназначени за жилищно строителство, въпреки че това вероятно няма да окаже осезаем ефект, отбелязва той. „Проблемът... не е в липсата на достатъчно земя. Вече имаме много налична земя за строителство, така че се опасявам, че увеличаването й просто ще повиши количеството земя с високи латентни капиталови печалби, където обаче собствениците не са мотивирани да продават“, смята Личерон.

Повишаването на гъстотата на жилищните имоти е един от начините за увеличаване на предлагането, особено в град Люксембург, където апартаментите в нови сгради обичайно са по-малки, отколкото тези, построени преди едно поколение. „С повишаването на цените тристаен апартамент сега може да е 90 кв. м в сравнение с най-малко 120 кв. м преди няколко години“, казва Робъртс.

Клуйсен смята, че Люксембург ще трябва да приеме високото жилищно строителство. „Повечето сгради в столицата имат само три или четири етажа, но това трябва да се промени“, убеден е той.

През последните две години изникнаха проекти като луксозната сграда Infinity в Кирхберг и жилищни сгради в южните квартали като Диферданж и Белвал. „Жилищните кули с до 20 етажа определено идват в Люксембург и ще помогнат за разрешаването на жилищния проблем“, смята Клуйсен.