Нискотехнологичната пропаганда на най-желания дезертьор от Северна Корея

Пакетите са прикрепени към балоните чрез специален часовников механизъм, който освобождава ценния товар, когато балонът набере достатъчно височина и навлезе навътре в територията на Северна Корея. За целта Парк и компания използват единствено въздушните течения.

“Северна Корея е заобиколена от желязна завеса, която пречи на информацията да достигне до хората, които живеят там,” обяснява Парк. “По този начин, използвайки небето, можем да спрем това.” Пробивайки информационната блокада около Севера, Парк се надява да окуражи бившите си сънародници да свалят лидерите. “Можем да събудим тяхното съзнание и ги оставим да решат дали да се борят за свободата си, или не.”

Парк и съмишлениците му привързват пакетите към балоните, след което пълнят последните с водород от бутилка. Летателните апарати, които са дълги 10 метра и широки 2 метра, започват плавно да се издигат, като някои от тях са украсени с лозунги на корейски.

46-годишният Парк е слаб и жилав човек с гъста черна коса и аура от почти невротична енергия. Той живее в южно предградие на Сеул, но обикновено излиза от дома си в компанията на един или двама цивилни полицаи, които го придружават навсякъде и го возят в скромен Hyundai. Редовно Парк получава заплахи за живота си – по имейл, телефон и факс. “Винаги заплахите идват от китайски номера и адреси,” казва Парк. Истинският подател обаче е ясен на всички – режимът в Северна Корея.

Той пуска балони към Северна Корея още от 2004 г., с което се превръща в огромен дразнител за хората в Пхенян. Всъщност Парк е обявен от държавната телевизия в страната за цел номер 0 (най-важната от всички) на режима.

“Участвал съм в 500 телевизионни интервюта само за три години,” признава Парк, допълвайки, че хората го разпознават и понякога му се налага да се дегизира. Той обича да казва, че е звезда както в Южна, така и в Северна Корея. На въпрос дали получава пари от южнокорейското правителство, Парк се изсмива. Всеки един от балоните струва около 500 долара, но за разлика от други дезертьорски групи, FFNK не получава никакво финансиране от държавата. “Имаме единствено няколко стотин души, които ни изпращат по 5-10 долара месечно. Нито един от тях обаче не е богат.”

Преди три години Парк получава телефонно обаждане от друг дезертьор, който му предложил среща с негов поддръжник, който може да осигури финансиране за проекта. От разузнаването на Южна Корея обаче предупредили Парк, че това е капан. На уреченото място (станция на метрото в Сеул) отишли детективи, които заловили четирима души. Един от тях, дезертьор, известен като Ан, бил бивш командос от специалните части на Северна Корея и носил цял арсенал от шпионски оръжия, сред които прикрит под формата на фенерче пистолет, химикалка, която може да изстрелва метални стрели, както и друга, която съдържала игла със смъртоносен препарат. След задържането си Ан признал, че от режима в Северна Корея са му платили 12 000 долара, за да убие Парк. Те дори заплашили, че ще наранят неговото семейство, ако той откаже да изпълни задачата.

Въпреки трудностите, Парк остава невъзмутим и продължава да работи за каузата си. Той знае, че върши добра работа, когато броят на охраняващите го цивилни полицаи нараства. Ако агентите от Пхенян все пак стигнат до него, казва той, "някой ще продължи делото ми".