Нискотехнологичната пропаганда на най-желания дезертьор от Северна Корея

Бащата на Парк – Парк Гун Хее, е бил член на управляващата работническа партия в Северна Корея. Той е работил като старши сътрудник в Института за наука и технологии, а след това е бил генерал във севернокорейската Агенция по външно разузнаване. Най-голямото от трите му деца е именно Парк Санг Хак. Той е роден в планинския град Хиесан, който се намира на брега на река Ялу, която пък от своя страна играе ролята на граница между Северна Корея и Китай. Като дете Парк често се е провиквал и е успявал да размени няколко думи с китайци на другия бряг. В началото на 80-те той забелязал промени в китайския град отсреща. Бараките били заменени от стабилни бетонни постройки. Той попитал китайските си съседи какво се случва, а те му отговорили, че за всичко е виновна икономическата реформа, предприета от Донг Шиаопинг. През зимата на 1985 г. Парк, който вече бил на 17 години, преминал на отсрещния бряг по леда на замръзналата река и се разходил по улиците на Чангбай (градът отсреща). Той бил шокиран от американските дрехи на хората, които говорили с благодарност за Запада.

На 18 години Парк се преместил в Пхенян, където започнал да учи за инженер на електрически системи. Той видял първите брошури от Южна Корея през 1992 г. Парк и състудентите му били на екскурзия до разполжения на брега на Японско море град Уънсан. Именно там те видели два големи сферични балона, реещи се към тях на доста голяма височина. Това били балони с пропаганда, каквито правителството на Южна Корея изпращало на север от десетилетия. В крайна сметка единият балон разтоварил пратката си точно над площада, на който се намирали Парк и състудентите му. Патрулиращите наоколо военни веднага се опитали да попречат на хората да прочетат брошурите, но те били твърде много, а една от тях попаднала в ръцете на Парк. Там имало снимки на момичета по бански на плаж в южната съседка, както и новини за състоянието на наскоро избягали затворници от севернокорейски концентрационен лагер.

След дипломирането си Парк завършва курс по техники за пропагандиране, след което получава апетитен пост в отдела по пропаганда и агитации на Социалистическата юношеска лига на Ким Ир Сен. И докато притежанието на кола е било немислимо дори за член на партията, Парк получава служебна Toyota Crown, която използва активно. Той обича работата си и по това време се сгодява. Животът му изглежда розов, а перспективите пред него бляскави.

Режимът в Северна Корея не позволява гледането и слушането на чужди медии, обявявайки го за незаконно. Нарушителите се наказват строго, като често са изпращани в трудови лагери. Правителствените цензори нахлуват внезапно в домовете на хората, за да изземат носители с филми и аудио записи. Добре осведомени дезертьори разказват, че властите спират тока на цели градове, преди тайната полиция да атакува произволно избрани домове в тях. По този начин те гарантират, че хората няма да имат възможност да извадят дисковете и касетите от четящите устройства. Става ясно дори, че повечето хора имат по две DVD устройства. Едно, което да показват на полицаите и едно, което реално използват. Други пък използват акумулатори, за да захранят с ток въпросното устройство и да извадят диска от него, преди полицаите да дойдат.

До края на 1993 г. дори най-верните поддръжници на режима забелязват, че нещо в системата е твърде сгрешено. Края на съветската помощ, природните бедствия, глада и неуспеха на плановата икономика превръщат и без това лошия живот на севернокорейското население в национална катастрофа. Бащата на Парк, който по това време бил в Токио, предупредил сина си, че нещо трябва да се промени. “Баща ми започна да ми казва, че този режим е на път да падне, а ако това не се случи в скоро време, ние трябва да избягаме от него,” казва Парк.