Социалните мрежи правят насилието над чернокожите още по-видимо

В Сентръл парк, Минеаполис, и почти навсякъде в САЩ камерата на смартфона и социалните мрежи се утвърждават все повече като оръжие срещу проявите, смятани за расистки, макар че невинаги се стига до правосъдие.

Джордж Флойд беше задушен в понеделник по време на арест в Минеаполис, а Крисчън Купър беше обвинен същия ден в измислени заплахи в Сентръл парк.

И двамата бяха чернокожи мъже, като Ахмауд Арбъри, който бе застрелян от бели жители на квартала в Джорджия, в който си правеше джогинг през февруари.

От побоя над Родни Кинг насам - извършен от полицаи в Лос Анджелис през 1991 г. и записан от любителска камера - видеокамерата документира редовно обикновения расизъм в САЩ.

„Тъжната реалност е, че това, което се случи на Джордж Флойд, Ахмауд Арбъри и Крисчън Купър се случва от поколения на чернокожите американци", заяви в Туитър сенаторката Камала Харис, самата тя афроамериканка и бивша претендентка за кандидат-президентската номинация на Демократическата партия. "Мобилните телефони просто го направиха по-видимо", добави тя.

Видеозаписите "напомнят, че които и да са те, цветнокожите са уязвими", смята Катрин Ръсел-Браун, директорка на центъра за изследвания на расовите отношения в университета на Флорида.

Масовото разпространение на миникамери, носени от полицаите на служба през изтеклото десетилетие, доведе до появата на надежда за големи промени.

Но след първите проучвания с окуражителни резултати, най-скорошните и задълбочени разработки показват, че "в повечето случаи камерите не водят до очакваното намаление на употребата на сила", обяснява Дениъл Лорънс, изследовател в института "Ърбан".

Много полицейски служби разрешават на служителите си да  изключват камерите си по свое усмотрение, а някои бяха обвинени, че са извършили монтаж на записите, преди да ги публикуват.
 
В случая на Джордж Флойд, или в този на Ерик Гарнър, чиято смърт, също от задушаване при арест в Ню Йорк през 2014 г., доведе до национално движениe, сцените бяха заснети от свидетели, а не от полицаи.
 

"Тези видеозаписи (...) свидетелстват за дисфункционалност на действията на силите на реда", анализира Катрин Ръсел-Браун, "защото те ни карат да мислим, че за да получим справедливост имаме нужда от граждани, които да наблюдават полицията или хората на обществени места".