В разделянето ли е бъдещето на световната мрежа?

През февруари германският канцлер Ангела Меркел призова Европейския съюз да създаде свой собствен регионален интернет, за да стои на разстояние от САЩ.

„Ще говорим с Франция за това как можем да поддържаме високо ниво на защита на данните“, заяви Меркел.

Проучването на Меркел за един затворена паневропейска, базирана в облака мрежа, е последният пример за това, което анализаторът Даниел Кастро от Information Technology and Innovation Foundation нарича „национализиране на данните“.

Става дума за набиращ скорост феномен, при който страните изискват някои видове информация да бъдат съхранявани на сървъри, намиращи се на територията на определена държава. Сред страните, които вече са въвели разнородни изисквания за локализация на данните, са Австралия, Франция, Южна Корея, Индия, Индонезия, Казахстан, Малайзия и Виетнам, сочат данни на Анупам Чандър и Айен Ли от Университета на Калифорния в Дейвис.

„Притесненията за наблюдението оправдават правителствените мерки, които разделят световната мрежа“, пишат те в последното си проучване. В резултат от това „ерата на глобалния интернет може би си отива“.

Притесненията, свързани със сигурността, станаха причина за насочване на усилията към национализацията на данните, макар че Кастро, Чандър и Ли поставят под въпрос ползите от подобно решение. Те твърдят, че сигурността на данните не зависи от тяхното местоположение, а от сложността на бариерите, изградени около тях.

Появява се и друг мотив. Фрагментацията на интернет ще позволи на местните интернет бизнеси във Франция или Малайзия да си спечелят специална роля за сметка на доминиращите по света компании, които са базирани предимно в САЩ. Кастро твърди, че заради това облачната индустрия в САЩ може да загуби межу 22 и 35 млрд. долара приходи до 2016 г.

Аферата „Сноудън“ доведе до голямо геополитическо напрежение, което вече се надига. Автократите, разбира се, отдавна са регламентирали потока на интернет данните, а Китай е най-известният пример за това. Но днес тези държави се присъединяват към страни в Азия, Близкия изток и Европа, които призовават за големи промени в начина, по който работи интернет, дори отвъд въпроса къде се съхраняват данните.

През декември 2012 г. конференцията на ООН в Дубай беше първата в историята, която разгледа въпроса за глобалния контрол и регулацията на интернет. В рамките на събитието 89 страни одобриха ново телекомуникационно споразумение, което съдържа резолюция, призоваваща Международният съюз по далекосъобщенията (ITU) да изиграе по-голяма, все още неуточнена роля, в управлението на интернет.

САЩ и други 54 държави, включително страните от Европейския съюз, отказаха да подпишат документа. Но през април, след разкритията на Едуард Сноудън, еврокомисарят Нели Крус заяви, че интернет вече е глобален ресурс, който изисква глобално управление. Тази есен ITU ще се срещне, за да определи мандата си, включително своята потенциална власт, и да препоръча начини за регулация на интернет.