Стиглиц: Изкуственият интелект може да увеличи неравенството

В последното си интервю дадено за Guardian икономистът Джоузеф Стиглиц се фокусира върху значението на изкуствения интелект за бъдещето на пазара на труда, върху поведението ни при потреблението и разминаването между световните технологични компании и хората.

Стиглиц предполага, че изкуственият интелект е фундаментално подходящ, за да ни позволи да просперираме и да живеем по-лесно. От негова гледна точка основните предизвикателства на пазара на труда са променящите се дейности, променящите се профили на работа и способността и готовността на хората да реагират на тази промяна.

Въпреки това според него изкуственият интелект трябва да се разграничава в зависимост от това дали тол замества дейности или хора. Дори и днес технологията може да интерпретира по-добре - скенери виждат по-лесно множествената склероза от рентгенолог, така че докторът може да се фокусира върху други аспекти на дейността си.

В областта на нискоквалифицираната работа изкуственият интелект според икономиста може да поеме голяма част от дейността, особено в областта на грижите, в образователните и здравните заведения, а освободените от излишни задължения хора могат да се съсредоточат повече върху взаимодействието с други хора. От друга страна касиерите със сигурност ще бъдат напълно заменени.

Опасността от съсредоточаване на компетентността на изкуствения интелект в няколко големи компании обаче става вирулентна едва с това, че те могат едновременно да манипулират потребителите чрез своята мощ на данните.

Стиглиц вижда изход от всичко това в политическата регулация на събирането на данни и влиянието на тези компании. Той предупреждава да не се повтаря същата грешка с липсата на регламентиране, която е била направена в началото на силната вълна на глобализацията в 90-те години на миналия век. Това може да доведе само до увеличаване на неравенството, пояснява той.

„Ако не променим общата ни икономическа и политическа рамка, това, към което вървим, е по-голямо неравенство в заплащането, по-голямо неравенство в доходите и богатството и вероятно повече безработица и едно по-разделено общество", пояснява той.

Именно потенциалът за комбиниране на масиви от данни притеснява най-много Стиглиц. Например, търговците на дребно вече могат да проследяват клиентите чрез техните смартфони, когато се движат около магазините и могат да събират данни за това, което им „хваща окото“.

„Във взаимодействието ви с Google, Facebook, Twitter и други, те събират ужасно много данни за вас. Ако тези данни се комбинират с други данни, компаниите имат много информация за вас като физическо лице - повече информация, отколкото имате самите вие за себе си", казва той.