3D принтерите - новата революция в производството?

Напредъкът в производството често има нужда от време, за да се хареса. Реалното му значение става ясно едва по-късно, коментира The Economist. Тъкачната (или още летящата) совалка, изобретена от британеца Джон Кей през 1733 г., е позволила производството на по-широки платове. Тъй като движението ѝ може да бъде механизирано, совалката по-късно става една от иновациите, която довежда до Индустриалната революция.

През 1913 г. Хенри Форд въвежда автомобилите за обществото, произвеждайки Модел Т на поточна монтажна линия, но десетилетие по-рано Рансъм Олдс е този, който измисля идеята за поточната линия, за да засили производството на модела си Curved Dash.

През 80-те пък шефовете на заводи приемат с недоверие Toyota Production System на Таичи Оно и интересните ѝ методи, например навременна доставка на части. Но днес това е глобалният показател за ефективност в заводите.

Какъв тогава може да е потенциалът на изобретението на Чък Хъл от 1983 г. „стереолитография“? Хъл е съосновател на 3D Systems – една от все повечето компании, които произвеждат т. нар. 3D принтери. Тези машини позволяват на даден продукт да бъде създаден на компютър и след това „принтиран“ като реален обект, като се наслагват последователни слоеве от материал. Стереолитографията е сред десетките подходи на триизмерното принтиране.

Принтирането се превърна в популярен начин за произвеждането на еднократни прототипи, тъй като нужните промени се правят по-лесно и по-евтино чрез корекции в софтуера на 3D-принтерите, отколкото чрез пренастройване на множество инструменти в завод. Това означава, че технологията е перфектна за малък обем производство, например бижута, или за персонализирането на продукти, например протези.

Зъбни коронки и слухови апаратчета вече се създават с милиони 3D принтери. Тъй като те ползват материала само там, където е необходимо, технологията е добра и за създаването на леки и сложни форми за висококачествени продукти от самолети до състезателни автомобили. General Motors е похарчил 1,5 млрд. долара за технологията, за да произвежда части за самолети, както и много други продукти.

Скептиците обаче все още движат нещата, когато става въпрос за стоки в огромни обеми. Те казват, че 3D принтерите са твърде бавни и твърди скъпи – създаването на сложен обект може да отнеме два дни. За разлика от техники, създадени от Кей, Олдс и Оно, триизмерният печат никога няма да доведе до революция в масовото производство. Подобен скептицизъм изглежда все по-малко достоверен.

Някои от новите методи за триизмерно принтиране, които се появяват в момента, показват, че недостатъците могат да бъдат преодолени. Adidas, например, започна да използва забележителна форма на 3D принтиране, наречен „дигитален светлинен синтез“, за производството на стелки за маратонки, оформяйки ги от течен полимер. Техниката ще бъде използвана в няколко високоавтоматизирани завода в Германия и САЩ, за да предлага по 1 млн. чифта обувки годишно на пазара. Друга нова техника, използваща метал, има потенциала да промени икономиката на този вид принтиране, създавайки обекти с темп от 500 куб.м в час спрямо обикновено 1-2 куб.м в час.

Както при предишни производствени революции, ще отнеме известно време, за да се променят заводите. Сръчността на човешките ръце все още надвива усилията за въвеждане на напълно автоматизирано производство на дрехи, например. Но автоматизацията се разпространява към всяка производствена линия във всяка страна, а триизмерното принтиране е част от тази тенденция. Докато заплащането в Китай нараства, на част от линиите за масово производство се инсталират не само роботи, но и първите 3D принтери.

А докато глобалните вериги за доставки се скъсяват, мениджърите ще искат да използват триизмерния печат, за да създава продукти според желанията на местните потребители. Пълните последствия от разпространяването на технологията са трудни за предсказване. Но когато наистина станат ясни, името на Хъл може да се нареди до тези на Кей, Олдс и Оно.