Икономика в епохата на роботите

Лорд Търнър твърди, че това, което се случва, обяснява и "парадокса на производителността" - бързи иновации, но и нисък ръст на производителността. Голяма част от обяснението може да бъде преходът от относително високоплатените работни места в сектори със сравнително бърз растеж на производителността, като например производството, към относително нископлатени работни места в сектори с нисък ръст на производителността, като например персонални грижи или продажби на дребно. От 10-те американски сектора с най-голям прогнозен ръст на заетостта между 2014 и 2024 г., от които се очаква да генерират 29% от всички нови работни места, осем имат средни заплати под средното за страната. Това, разбира се, ще влоши неравенството и ще има силно отрицателни последици за общата производителност.

Това не е всичко. Лорд Търнър изрежда и други причини за нарастващото неравенство и ниския среден ръст на производителността. Първата е ръстът на дейностите с "нулева (или почти нулева) реална стойност", някои от които не се измерват в икономическа продукция, а малко от тях допринасят за социалното благополучие: става дума за лобисти или данъчни адвокати например. Не на последно място - собствениците на имоти в проспериращи агломерации. Новата икономика е раят на наемника.

Втората причина е недостатъчното отчитане на стойността на безплатните услуги. Това е възможно. Но безплатните услуги - например социалните медии – може да допринесат с много малко за благосъстоянието. В момента приносът може да бъде по-скоро лични нещастия и унищожаване на нашите демокрации.

И ето как изглежда средносрочното бъдеще: бавен растеж на производителността като цяло и влошаващо се неравенство. Това е в противоречие със стабилната демокрация. По-вероятно е влошаването на днешната политика на алчност. Резултатът може да бъде плутокрация, популистка автокрация или микс. Ако автоматизацията в крайна сметка направи хуманността без значение от икономическа гледна точка, предизвикателствата ще бъдат още по-радикални.

Robot

В средносрочен план, доколкото има разумна перспектива за работните места за хората, които искат да работят, решаваща политика ще бъде субсидирането на тези работни места. Също така от жизненоважно значение е да се финансират висококачествените обществени услуги за всички, а именно здравеопазването, образованието и транспорта. Освен това, както твърди Дийн Бейкър, концентрацията на доходи заради недостига на квартири крие опасност за по-високо данъчно облагане за богатите и хората с най-високите доходи, но също по-специално при земята и интелектуалната собственост. Всъщност интелектуалната собственост почти със сигурност е твърде силно защитена сега.

В по-дългосрочен план нашите потомци могат да се сблъскат с още по-екзистенциални решения (при условие, че машините им позволяват да ги вземат). Как биха могли да организират обществото в свят, в който малко хора могат да направят всичко очевидно икономически изгодно? Светът може да стане техно-феодален, като елитът ще може да наема голям брой евтини човешки служители не заради тяхната стойност, а за удоволствието от господството. Вместо това хората биха могли да споделят изобилието по-равно, като всички се наслаждават на цивилизования отдих, който някога бе запазен за малцина. Нашата цивилизация е първата, която ще гледа на работата като на най-висшето призвание. Може би този странен предразсъдък ще трябва да бъде отхвърлен

Това важи за далечното бъдеще, макар че ние трябва да мислим за него отсега. Но и текущите тенденции изискват действия. Ако естествената тенденция на нашите икономики е към непрекъснато нарастващо извличане на наеми и неравенство, с всичките си ужасни социални и политически резултати, трябва да реагираме смислено и решително. Това е голямото предизвикателство днес, твърди Уолф.