Каква е визията на София до 2050 г.?

Залагаме на информирания диалог и търсим решения, които се базират на анализи и факти, а не на изказани мнения.

Така представи акцентите в дейността на инициативата „Визия за София” Калоян Карамитов, координатор „Градска среда и транспорт“.

В предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria той обясни каква е представата на “Визия за София”, инициатива на Столичен общински съвет, чиято цел е дългосрочното развитие на града.

“Перспективата е до 2050 г., което е далеч от сега, но не толкова при планирането на градовете. Градовете са комплексни системи, които изискват дългосрочно стратегическо планиране, за да може да се насочи развитието им в желаната посока”, коментира Карамитов и поясни, че инициативата цели да изследва всички аспекти от живота на София. "Работим по направленията градска среда, околна среда, транспорт, икономика, култура и правим различни изследвания в тези различни аспекти, така че да добием пълна представа за това, какво се случва в София.”

Експертът информира, че подходът, който се използва, е “визията за развитие на града да бъде обсъждана на различните етапи, с всички заинтересовани страни, за да може и хората да се докоснат до това какво означава да се планира един град и как се вземат информирани решения”.

Карамитов смята, че от планираните за София велоалеи, които трябва да са около 300 километра, до момента са изградени около 50 километра.

Според него е друг въпрос дали тяхното качество е на достатъчно ниво. Той е категоричен, че велосипедният транспорт е не само екологичен и здравословен, но е много важен за придвижването в града на кратки до средни разстояния.

"Това е важно не само, за да няма задръствания, но и за да стигат хората по-бързо. Велосипедният транспорт според мен е един от най-добрите начини за придвижване в града. Тази година предстоят още няколко инвестиции в тази насоченост", информира Калоян Карамитов.

По думите му търсенето на офиси се е променило в последно време и сградите, трябва да са по-гъвкави и адаптивни към фирмите, които ще се настанят в нея.

„Със сигурност високите сгради винаги ще бъдат цел на инвеститорите – да могат да построят такива. Чрез такъв тип инвестиция те ще могат да възвърнат многократно повече вложеното. Земята е определена квадратура и на пет етажа могат да се продадат определен брой площи, а в 15 етажа повече. Финансовата мотивация за високите сгради винаги ще присъства”, посочи експертът.

Карамитов е на мнение, че една такава сграда влияе не само на инвеститора, но и на хората, които живеят наоколо.

“Хубаво е при построяването на сграда с голяма разгърната застроена площ, която ще влияе на целия град, тя да бъде дебатирана преди това и да бъде направен качествен анализ за това, как ще се предвижват хората от и към нея, какъв тип компании ще се възползват от нея, какви ще са хората, които ще работят в нея”, убеден е Калоян Карамитов.

Как се постига консенсус при вземането на решения? Как столичани участват при вземането на решения? Има ли цялостна транспортна политика за движението в различните зони на столицата? Мултифункционалните зони ли са бъдещето на София? Ще има ли балансирано разпределение на инвестициите в различните райони в столицата? 

Вижте повече във видео материала