Защо все повече българи са застрашени от „бърнаут“?

Тенденциите за разпространение на емоционалното прегаряне ("бърнаут") в България не са много позитивни. На този етап са изследвани професии, в които преобладават физическите контакти, като данните показват, че почти всеки трети от анкетираните е засегнат в една или друга степен от “бърнаут”. С тези темпове и този стрес вероятно след 10 години всеки втори българин, практикуващ подобна професия, ще бъде обект на синдрома на емоционалното прегаряне. Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара.

"Диагнозата "бърнаут" много трудно може да се постави рано и обикновено става забележима в по-напредналите ѝ стадии, когато, за съжаление, вече страдащите се нуждаят от терапии и/ли медикаменти. Признаците на емоционалното прегаряне еволюират от нежелание да се срещаш с други хора, емоционална самоизолация, висока умора от лични контакти, отдръпване от собствени интереси и раздразнителност във взаимоотношенията", обясни експертът. 

"Бърнаут постепенно започва да намалява продуктивността и ефективността на засегнатото лице - опустошава те душевно", коментира Томчо Томов.

По думите на ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара, въпреки че „бърнаут“ не е класифициран като заболяване от СЗО, някои скандинавски държави и Великобритания са му поставили подобно обозначение, за да могат да бъдат взети превантивни мерки и съответните здравни системи да са способни да предпишат нужните медикаменти в по-ранен етап. 

"Към момента няма данни как дистанционната работа се отразява на разпространението на синдрома на емоционалното прегаряне, но на база доброволни проучвания става ясно, че при служители, които са изпитвали първоначални признаци преди пандемията, промяната в работния процес е допринесла за тяхното задълбочаване", каза гостът.

Томчо Томов поясни, че най-потърпевши са тези, които практикуват високооборотни професии, свързани с физически контакт като журналисти, лекари, юристи и т.н.

"Дистанционната работа, бъдейки коренна промяна в работния процес, неминуемо се оказва повод за по-високо напрежение, подбужда съмнения относно професионалното развитие и в някои случаи смесва личното с професионалното", добави той.

По отношение на мерките, които могат да бъдат взети от дадения работодател, гостът посочи, че от страна на ръководството на дадената организация трябва да бъде обяснено по подходящ начин на всеки служител, че работата от дистанция е новата реалност.

"Необходима е промяна в подходите на "Човешки ресурси", като бъде създадена нова виртуална вътрешна култура, целяща сътрудничество и ангажираност. Служителите от дистанция понякога могат да се почувстват недостатъчно информирани и изолирани от самата компания. Затова ръководството не трябва да бъде единствено фокусирано върху присъствие и работно време, а и върху крайните резултати на служителите, насърчавайки ги, когато е уместно", каза Томов.

"Общуването очи в очи не може да бъде заменено. Хората са социални същества, имат потребност от постоянен физически контакт и да попиват знания от своите колеги", коментира Томчо Томов, добавяйки, че поради тази причина подходът на работодателя трябва да бъде диверсифициран и когато е възможно индивидуален.

Целия разговор може да видите във видеото на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.