Борислав Борисов: Администрацията в България е в застой

Състоянието на администрацията в България за 2020 г. е в застой. Индекс на административния капацитет през 2020 г показва, че тя има стратегии, но не и система за мониторинг на публични политики. Има оплаквания от липса на квалифицирани кадри, но няма стажантски програми. Системата не е добре подготвена да разпознава и да се подготвя за рискове, не само външни, но и вътрешни.

Това заяви проф. Борислав Борисов, икономист и преподавател в Стопанската академия "Д.А.Ценов"-Свищов, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„В България се живее по два начина – реален, и фиктивен, по документи. Усилията на администрация се хвърлят главно в разработването на стратегии и методики, след което те се слагат някъде и се забравят. Това не важи само за Covid-19. Правим общински план за развитие и приемаме бюджет всяка година. При приемането на бюджета от общинския съвет не личи връзката с общинския план. Програмното бюджетиране го няма“, каза Борисов.

Според него гражданите не знаят какво се крие зад параграфите в тези бюджети и вместо да се отчита какво е изхарчено, трябва да се показва какво е постигнато с разходите. „Така става разбираем и контролируем от гражданите“, отбеляза той.

България е сред държавите в Европа с най-голям брой хора, заети в държавния сектор – с 25%. „Тук се включват МВР, полиция, образование, армия, съдебна система, които не могат да бъдат наречени държавни чиновници“, каза Борисов и уточни, че чистата администрация са около 98 хил. души, или 4.5%.

Средната оценка по всички групи администрации – от министерства до децентрализирани структури по региони – е същата като за 2019 г. При индекса на административния капацитет има повишение, но то се дължи на структурни промени в броя на заетите в администрацията – има завишаване с 330 души в министерствата и 360 в общинските администрации, където има най-високи оценки.

Административният капацитет измерва двадесет показателя като се проверява дали в съответните институции присъстват регламентираните в закона и програмни документи изисквания, обясни Борисов. „Това са оперативна, организационна и финансова самостоятелност, финансово здраве и контрол, бюджетен процес, работа с обществени съвети, антикорупционни действия, реакция на коронавируса от миналата година. Стремим се да покрием изискванията за едно модерност на една администрация.“

„Застоят в електронното управление започна да дотяга на хората, а ние нямаме възможност за подобряване на публичните услуги за електронно обслужване в области, където е напълно възможно и дори има съпротива.“

Проблемът не е в специалистите, смята Борисов и посочи разработените системи за финансов контрол, които би трябвало да дават добра прозрачност на бюджетните плащания, но не се внедряват. Има съпротива, защото така процесът по плащанията ще стане прозрачен, добави той.

Почти всички от анкетираните администрации са констатирали, че са предприели адекватни мерки срещу Covid-19 за защита на своите служители, но признават, че не са идентифицирали пандемията като риск в началото на годината. „В риск-регистрите трябва да се предвиждат външни, вътрешни фактори, за да се вземат мерки. Рискът от пандемия е перманентен и администрацията трябва да има готови модели за реакция. Администрацията беше напълно неподготвена и те го признават.“

Повече за изследването на администрацията, нейната модернизация и проблеми може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.