Държавният контрол над „Лукойл“ – политически примамлив, но и лош сигнал за инвеститорите

Въвеждането от Г-7 на ценови таван от 60 долара за барел за руския петрол и ембаргото на ЕС за руски внос целят да намалят колкото може приходите на Кремъл, с които Москва финансира войната в Украйна, но да не доведе Русия до състояние, в която тя спира да произвежда заради икономическа нерентабилност и изстрелва цените много нагоре. Този сценарий най-вероятно ще се материализира – Русия вече води война и политика през газа и може да очакваме едностранно действие от нейна страна в близките седмици да изтегли огромно количество петрол от пазара, което ще повиши цената на петрола над 100 долара барел и ще притисне Европа през зимата. Това каза в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria финансовият анализатор Преслав Райков.

"Русия вижда, че чрез енергията може да притисне почти целия свят в последната инфлационна хватка и да накара централните банкери да затягат все повече икономиките, с което страдат редица други сектори извън енергетиката", коментира той и напомни, че скорошното успокояване в ръста на инфлацията се дължи основно на спада в цените на енергийните ресурси.

Райков смята, че страните от Централна Европа, които ще продължават да получават руски петрол по тръбопровода "Дружба", също могат да пострадат от прекъсване на доставките, тъй като подкрепят ембаргото и тавана на цените. Според него засегнатите рафинерии ще трябва в рамките на месеци да пренастройват производствата си и да търсят алтернативни доставчици, което може да влоши задаващия се недостиг на дизел.

По думите на финансовия анализатор България още в началото на лятото е трябвало да предприеме действия за рафинерията на "Лукойл" в Бургас и сега заради забавянето е притисната от исканията на руската компания да позволи износа на продукти от руски петрол. Обещанието за близо 1 млрд. лева данъчни приходи Райков описа като "смешно", тъй като, според него, рафинерията винаги може да излезе на загуба. даже и да прехвърли цялата си икономическа дейност в страната.

"Стъпката за поемане на оперативен контрол е доста примамлива политически, но е много тежка и дава недобър сигнал на външни инвеститори, защото имаме много бърз разпад на ноу-хау в рафинерията, след като държавата поеме контрол, тъй като тя не би управлявала по-добре", е мнението на Райков. Той даде за пример национализацията на рафинерия на Chevron във Венецуела, която става неизползваема.

Ще се ускори ли процесът "Лукойл Нефтохим" да работи не само с Уралс? Ще се стигне ли до дефицит на горива по бензиностанциите, ако рафинерията спре работа? Кога ще започне диверсификацията в АЕЦ "Козлодуй" за доставка на ядрено гориво? Какви са причините ПАВЕЦ "Чаира" и "Цанков камък" да не работят? Ще поеме ли Азия отклонените от Европа количества руски петрол? Какво ще последва след решението на държавите от ОПЕК+ да запазят сегашните нива на добив, които включват съкращаването с близо 2 млн. барела на ден? Готови ли са те да увеличат количествата, ако руският петрол изчезне от пазара? Как ще повлияе на пазара вдигането на санкциите срещу Венецуела от САЩ? Защо Европа обвинява САЩ в нарушаване на търговските взаимоотношения след програмата на Байдън Inflation Reduction Act, която отпуска субсидии от 400 млрд. долара за възобновяема енергия?

Отговорът на тези и други въпроси ще получите, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да намерите тук.