Г. Киряков: Китай играе сложна геостратегическа игра по отношение на Русия и САЩ

В момента Китай играе сложна геостратегическа игра. От една страна е наясно, че колкото повече Русия затъва в Украйна, толкова повече един неин многогодишен враг ще отслабва. Вече има индикации, че е възможно  - ако Русия се разпадне, Китай да предяви претенции към територии, които преди това са били китайски и след Втората световна война Съветският съюз е завзел. Дали Китай ще окаже военна помощ на Русия е разменна монета в отношенията със САЩ, коментира Георги Киряков, политолог, в предаването "Клуб Investor” на Bloomberg TV Bulgaria.

„Има страх в момента от това Китай да предостави тежко въоръжение на Русия, защото това ще означава, че Съединените щати ще дадат тежко въоръжение на Украйна – говорим за далекобойни ракети, които могат да достигнат и до Москва“, посочи събеседникът.

По думите му вторият „пласт“ на геостратегическата игра на Китай е как да поддържа динамиката на собствената си икономика, с какви суровини и ресурси. Русия пак е част от този план да се поддържа тази динамика, която да прави САЩ и Европа още по-зависими от китайската икономическа мощ.

„Освен това ангажираността на Европа и САЩ с помощ за Украйна отслабва САЩ и ЕС и виждаме, че европейски държави започват да казват, че изчерпват собствените си оръжейни запаси и започват да вкарват собствените си икономики на военни релси, което е в изгода на Китай. В момента Китай получава извънредни приходи заради всичкото това нещо  - евтин петрол, който купува от Русия и препродава, повишено потребление на компоненти за всякаква техника. Пекин материализира това през засилване на военния си потенциал. На последния конгрес стана ясно, че Китай ще увеличи значително процента от брутния си вътрешен продукта за превъоръжаване”, изтъкна Киряков.

Според него Китай започва да играе малко автаркична игра  - ами ние сме си самодостатъчни и може да се оправяме сами.

„Само че си дават сметка, че все още американският и европейският пазар са им основни пазари. Въпреки това Пекин се опитва да налага собствения си дневен ред, защото казва, че колкото ние сме зависими от европейските и американските пазари, толкова и европейските и американските потребители са зависими  и не могат без нас”, изтъква Киряков.

Коментирайки политическата ситуация в България, той посочи, че кризата, в която България е вече две години и не може да излезе от нея, е свързана и с влиянието на Русия в българския политически живот и че самото българско общество е силно разделено по отношение на това дали Русия има положителна или отрицателна роля в българската история.

„Русия продължава да оказва натиск в българския политически живот, но не само в него, а и в политическия живот на Балканите и в Европа...Покрай „Северен поток” стана ясно, че министър-председателка на една от германските провинции си е прокарвала проруска политика, свързана със „Северен поток 1 и 2”. И е получавано финансиране в огромни размери. Говорим за десетки милиони евро. На Русия все още ѝ трябва коридор, клин, който да минава и минава през България, Сърбия и да продължава до Унгария, отивайки към сърцето на Европейския съюз”, подчерта Киряков.

След изборите през април трябва да се състави правителство именно заради този по-широк контекст, в който България неизбежно е въвлечена, категоричен бе политологът.

„Всички тези сили в ГЕРБ, които са убедено проевропейски и знаят, че България при всяко едно положение трябва да бъде откъсната от влиянието на Русия, трябва да окажат вътрешен натиск върху управлението на партия ГЕРБ, за да може да се случи такъв тип правителство, при положение че коалицията около „Продължаваме промяната” и „Демократична България” бъде първа политическа сила”.

Киряков каза, че в последно време има индикации от ГЕРБ и от ПП и ДБ, че може да се стигне до правителство на малцинството, в което ГЕРБ ще подкрепят такова правителство без да участват.

„Това е изходът от тази ситуация, защото виждаме пълзящ опит на служебното правителство през президентството да диктува до такава степен политическия дневен ред в страната, че да няма съпротива от другата страна, да няма силна опозиция срещу себе си. Така се оказваме в една президентска република без парламент и без контрол върху вземането на много важни за България политически решения”.

Целия разговор може да откриете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.