Коя е следващата стъпка на роботизираната хирургия след свързване на човешкия мозък и чип

Компанията Neuralink и Илон Мъск могат да мобилизират много солиден материален ресурс, за да постигнат бърз прогрес. Технологията за свързване на човешкия мозък и чип не е нова. Усилията на Neuralink следват традиция, изградена последните 20-30 години, където множество електроди се имплантират в кората на мозъка, след което се свързват с чип, където сигналите се дигитализират и изпращат на система за обучения, която се опитва да анализира дейността на мозъчната кора. Целта на технологията е да може да се комуникира от парализирани пациенти към тяхното обкръжение. Този обясни в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria доц. Димитър Проданов от Института по информационни и комуникационни технологии – БАН, изследовател в областта на невротехнологиите.

Той припомни, че първата имплантация в мозъчната кора на доста по-различна сонда от тази на Neuralink се осъществи през 2004 г. от компанията Cyberkinetics. Компанията обаче, не е имала финансовия и медиен ресурс, какъвто има Илон Мъск. „Cyberkinetics имаше проблем с това, че технологията не беше достатъчно развита и нямаше възможност да се прилага на много пациенти“, коментира доц. Проданов.

По думите му, различното при Илон Мъск е, че той правилно интерпретира трудностите, които технологията изпитва в началото и залага на роботизирана хирургия, което според него е значително постижение.

„Там има робот, който в рамките на секунди до минута, извършва имплантация на всички електроди. Друга съществена иновация е, че за разлика от предишните компании, които се базираха на т.нар. проба на uta-ray, Neuralink използват гъвкави електроди. При тях имплантацията е много по-трудна и са много по-малко травматична за мозъка. Затова се предполага, че ще се получи много по-стабилен интерфейс - връзка между мозъка и електродите“, отбеляза ученият.

Доц. Проданов смята, че за да се превърне този успешен тест в масово използвана технология, е необходимо да се имплантират и наблюдават още пациенти,  и от други компании. Той подчерта, че все още няма пълно разрешение за технологията, която все още е част от контролирано изпитване, чиято цел е да покаже, че е безопасна в дългосрочен план. „Поне 2-3 години трябва да се наблюдават тези пациенти, за да се прецени дали ще се продължи“, уточни ученият.

Доц. Проданов очаква Neuralink и Мъск да доразработят технологията.

Къде ще намери приложение технологията за имплантиране на чипове? За какво е новият проект на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН? Кога ще бъде изградена лабораторията за изследвания в областта на невротехнологиите.

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.