М. Тодорова: Управление по лични финанси е напът да се изучава в училище

Мариана Тодорова е доктор по философия и футурология. Главен Асистент в Института за изследване на обществата и знанието в БАН. Била е експерт и съветник в Президентската администрация между 2008-2012 г. и сътрудник на Ивайло Калфин в качеството му на евродепутат. Понастоящем е депутат от ПГ на АБВ, член на Комисията по наука и образование и на Комисията по труда, социалната и демографска политика.

Тодорова има специализации по лидерство в Harvard Kennedy School of Governance, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия по управление.

- Г-жо Тодорова, какви са промените включващи обучението по лични финанси в българските училища?

В момента в Комисията по образование и наука в Народното събрание тече обсъждането на Закона за предучилищното и училищно образование на второ четене. По мое предложение в глава Шеста, раздел II, чл.74, ал. 5 от него вече се дава възможност в училищата да се изучава и предмет: „Управление на лични финанси”. Предложението беше подкрепено в комисията и очаквам това да се случи и в пленарна зала.

- Защо решихте да внесете такова предложение за изучаване на предмета „Управление на лични финанси” в Закона за предучилищното и училищно образование?

Интересът ми към тази нова учебна дисциплина бе породен от търсенето на отговора какъв е ефектът на световната финансова и икономическа криза върху отделните семейства и индивиди и доколко има връзка между феномени като балоните, предизвикали кризата и финансовата компетентност на хората.

Обучение по лични финанси вече е въведено във Великобритания. Според изследване на Световната банка от 2010 г. 60% от българите имат слаба финансова грамотност дори за най-обикновеното банкиране. Същите данните показват, че 35% от сънародниците ни не познават продуктите на търговските банки и не могат да се справят дори с най-обикновени банкови операции. Липсва информираност за допълнителното пенсионно осигуряване при 66% от анкетираните, а частните пенсионни фондове са непознати за 75% от хората, макар че всички родени след 31.12.1959 г. са и техни клиенти.

Участието ми във Временната анкетна комисия за проучване на финансовото състояние на пенсионноосигурителните  дружества и прилагането на регулаторната рамка в НС ми показа, че голяма част от гражданите дори не знаят в кои пенсионни фондове са осигурени и как могат да изчислят доходността от техните индивидуални партиди. Това отново е функция на липсваща базово финансово познание.

- Какво практически трябва да научат учениците? Дали е достатъчно да знаят продуктите на застрахователите, банките и пенсионните фондове?

Разбира се, подобна компетентност е важна, но тя не е основополагаща. Необходимата финансова култура изисква повече. Считам, че математическите познания на учениците, получавани в средното образование, са  достатъчно условие, за да може с предмета „Управление на лични средства” те да усвоят основни финансови концепции като „сегашна и бъдеща стойност на парите”, „проста и сложна лихва”, „текуща доходност” и "доходност до падеж". Тези основни понятия във финансите ще дадат възможност на учениците да правят информиран избор на различните финансови продукти, както и да имат стартираща предприемаческа подготовка.

Подходът, който Министерството на образованието и науката ще избере за преподаване на предмета също е много важен. Наскоро Финландия обяви въвеждането на нова образователна концепция, в която е важен обектът на изучаване - например Европейски съюз, а обучението е интердисциплинарно. Подобен подход би могъл да се използва експериментално тук в „Управление на личните финанси”. Би могло да се тълкуват и анализират определени казуси, а не да бъде единствено изучаване на финансови формули.

- В крайна сметка имаме наложени мисловни модели по отношение на жилищата и автомобилите, доста по-различни от западните, които едва ли ще се изкоренят лесно, какво може да се очаква в тази посока?

Мисловните модели могат да бъдат променени именно чрез образование. Така както по-добрата здравна култура води до редовни здравни прегледи, респективно превенция на тежки заболявания, така и финансовата култура открива различни хоризонти - като спестяване, инвестиране, предприемачество, а не само придобиване на поредния недвижим имот и бързо обезценяващи се автомобили.

- Не е ли по-добре някой световен бестселър за личните финанси да бъде добавен към задължителната литература за даден клас?

Това е атрактивен, но според мен недостатъчен подход. Той би могъл да привлече вниманието и конформистки в добрия смисъл на думата да въздейства. Но подобно въздействие би имало само в малка част от учениците. Като експерт, който се занимава с научно прогнозиране на бъдещето (футурология), мога да кажа, че сред съвременните привлекателните форми на обучение попадат „игровизацията” (gamefication) – игрови стратегии за изучаване на история, виртуални лаборатории за физика и химия и пр.

За „Управление на личните финанси” биха могли да се използват симулационни маркетингови стратегии или виртуална фондова борса. Включване на конкретни казуси за пресмятане на лихвени проценти на кредити и ГПР, натрупване на лихви за дългосрочни периоди на спестяване, сравнение на текущ доход на различни инвестиции и доход до падеж.

- Как ще се преодолее проблемът с липсата на подготовка сред учителите? Възможно ли е просто да копираме образователната програма по лични финанси и предприемачество на Великобритания?

Ако се наблегне на изучаването на основните финансови концепции, обучението може да бъде поето от преподавателите по математика след кратка квалификация. Друга възможност е за подобни специфични предмети да се канят гост-преподаватели. Нито един пряко копиран и привнесен модел не е успешен. Необходима е адаптация според локалната култура, манталитет и образователна система.

- Личните финанси да са казуси в часовете по математика или отделен предмет?

Считам, че би било по-добре да е отделна дисциплина. Основополагаща наистина е математиката, но компетентността отива малко отвъд нея. Може да се конструира като интердисциплинарен предмет, в който уроци да дават финансисти, психолози, маркетолози.

- Вие лично имате ли още какво да учите за личните финанси?

Със сигурност още много. Познавам само основни принципи. Но работата на човек, заемащ политическа длъжност не е толкова да се задълбочава в конкретна експертна област, а да може адекватно да оцени потенциалните ползи за отделните общности от конкретните законови промени или нововъведения.

- Дайте пример, моля, за информирано решение, което сте взела на база познанията си за лични финанси, което щеше да е друго, ако бяхте под въздействието на емоциите, общественото мнение и рекламите?

Опитвам се да избягвам ирационалното мислене чрез познаването на инструменти като сложна лихва, текущ доход и доход до падеж. Това ни дава възможност да разберем смисъла от спестяване и инвестиции. Разглеждайки програмата по лични финанси на деца между 9 и 11 г. във Великобритания, открих чрез сред първите им уроци има задачи под формата на игра, които целят да открият маркетинговите трикове в супермаркетите, които привличат вниманието и подтикват към консумация.