И. Перфанова: Има нужда от европейска директива за брокерската дейност

- Какво се случва със закона за брокерите, който НСНИ предложи преди няколко години?
 
- Има още какво да се работи в тази посока и да се адаптират предложенията към съвременните условия на пазара. Професията изключително много се промени през последните години, пазарът също. Променят се европейските изисквания и като цяло и изискванията в международен план. Асоциациите се обединяват в коалиции с идеята да направят единни международни правила. По-младите и по-нови структури се присъединяват към по-опитните и вървят заедно напред.
 
В Европа има такова обединение от националните асоциации и НСНИ е част него. Това се двете европейски организации, които преди няколко години създадоха европейския стандарт за брокерската дейност. Днес работата на новосформираната единна организация е насочена към създаването на европейска директива чрез Европейския парламент. Аз самата бях поканена като международен експерт и участвам в тази своего рода европейска коалиция. На последното заседание видях, че имаме много сходни проблеми с пазара в Полша например – също държава, която развива частния пазар от времето, от когато и ние го развиваме, с подобна история. Проблемите, с които ние се сблъскваме, не са само у нас, а ги има в много държави и могат да се решат с общи усилия.
 
Това, което ние виждаме в тази обединена група професионалисти, е създаването на европейска директива, в която да се регламентират препоръчителните етични норми и професионални правила, както и образователен ценз.
 
- Как една европейска директива се вписва в стратегията за дерегулация на бизнеса, която се изпълнява от сегашната Европейска комисия?
 
- Точно това е конфликтният момент. В държави, в които е имало законодателство досега, тези политики на Европейския съюз (ЕС) събарят законодателството. Попадайки в такава ситуация, професионалистите там виждат, че е изключително трудно да работят, те започват да работят в хаос. Той не е същият като у нас, защото говорим за държави, в които има друг респект към правилата и законодателството, но все пак утвърдените правила вече ги няма и това затруднява бизнеса.
 
Нашата борба ще бъде да се създаде такава директива, независимо от това, че ЕС иска дерегулация на бизнесите. Когато поставим въпроса защо законодателството на едни места пада, а на други устоява в рамките на ЕС, отговорът е, че това зависи от силата на правителството да отстоява своите позиции. Моето мнение е, че към всеки бизнес трябва да се подхожда индивидуално и не може всички бизнеси да се слагат в една рамка. Трябва да се видят проблемите и особеностите и след това да се решава как да се регулира и дали да се дерегулира.
 
Основната причина, поради която от ЕС искат дерегулация, е да няма ограничения между държавите и специалистите в рамките на ЕС да бъдат мобилни. Има как това да стане – с една обща рамка, която да установява някакви правила. В държавите, в които има установени правила, има и респект към самата професия и заетите с нея. Там се повишава и отговорността на потребителя, докато у нас тази култура е много ниска.

Регулацията на бизнеса не е свързана само с работата на агенциите помежду им. Тя е свързана и с отношението на потребителя към професионалиста, отговорността на професионалиста към потребителя, като се регламентира и формулира какво включва този бизнес и кой е подготвен да го извършва. И в двете форми на регулация - и при законова регулация и при браншова саморегулация, принципът е един същи. Разликата е в това кой упражнява контрола и до колко останалото действащо законодателство и държавата помагат на бизнеса, ако той реши да се саморегулира.
 
- Все пак като че ли се вижда някаква положителна промяна в последно време…
 
- Да, има напредък, но нещата се случват изключително бавно и мъчително за бранша. Ако искаме да стимулираме бизнеса в държавата, трябва да се погрижим за него. Говорим непрекъснато за публично-частно партньорство, а не е ли форма на публично-частно партньорство браншовите организации да могат да си сътрудничат с държавата?
 
- Има ли вариант бизнесът да се обедини и сам да подготви необходимия регистър на професионалистите?
 
- В момента точно това се опитваме да направим без да зависим от други органи. За да се случат обаче нещата по-генерално, трябва да имаме помощта на държавата – било то за подкрепа на регистъра, било за да обърне внимание на някои законодателни промени, които искаме да направим.
 
- Какви промени?
 
- Независимо дали говорим за нов закон, или за промени в съществуващи закони, има какво да се направи и да се създадат по-добри условия за работа на агенциите за недвижими имоти. Може да се направят промени, свързани с рекламата, за отношенията между търговците и търговците и потребителите, за образованието и ценза. Констатираме много грешки във формулирането на нашата професия. Това, което дотук е направено, е създадено колкото да го има, за да може да се събират данъци и осигуровки. Не е мислено да се помага на бизнеса, да има респект към професията и да се помага за намаляване на лошите практики.

Генерален спонсор на Годишните награди на Imoti.net е Банка ДСК. Консултанти на проекта са Bulgarian Properties и Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Партньор на проекта е RE/MAX България.