Синдикати и министри отново не можаха да се разберат за свободния пазар на електроенергия

Българските синдикати и представителите на правителството не можаха да постигнат консенсус по време на извънредно заседание на Съвета за тристранно сътрудничество в Министерски съвет по-рано днес. 

По думите на президента на КНСБ Пламен Димитров България е длъжна да заеме по-твърда позиция при обсъждането на общата енергийна стратегия на Европейския съюз, която трябва да добие индивидуален характер за всяка страна членка.

"Необходимо е да защитим нашата национална сигурност", заяви Димитров, като добави, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да засили своето присъствие в регулирането на цените на свободния енергиен пазар.

Според Александър Загоров от КТ "Подкрепа" скокът в цените на електроенергията на Българска независима енергийна борса ще окажат негативно влияние върху размера на работните заплати и могат да доведат до съкращения на работни места.

От друга страна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев заяви, че сегашното положение на БНЕБ ще доведе до понижение в размера на доходите на гражданите и индустрията, както и поскъпване на електроенергията ще доведе до повишаване на цените на регулирания пазар.

Някои от предложенията за подобряване на условията на свободния енергиен пазар в страната, които синдикатите направиха, са свързани със съотношението на предлагането на електроенергия и изнасяното количество, както и преструктурирането на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, чиито дъщерни дружества АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2“ и Национална електрическа компания съставляват по-голяма част от предлаганите мощности на БНЕБ.

По неговите думи България трябва да увеличи предлагането на електроенергия и да се засили влиянието на КЕВР върху свободния пазар.

„Нямаме конкурентна цена на електроенергия за родната индустрия, а в същото време изнасяме евтин ток. Това не е редно“, подчерта Велев.

Според заместник-председателя на Българска стопанска камара (БСК) Димитър Бранков България не е постигнала необходимите договорености с Европейската комисия (ЕК) през 2011 г., когато приема действащата енергийна стратегия. Българското правителство не е представило необходимите структурни промени, които е трябвало да се направят при приемането на енергийната рамка, за разлика например от Чехия и Полша, които защитиха своя енергиен сектор, коментира Бранков.

„Необходима е по-ускорена енергийна либерализация в енергетиката ни, тъй като българската икономика не може да си позволи подобни високи цени на електроенергия“, добави още той.

Председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев повтори твърдението от последното заседание на Комисията от края на изминалата година, че КЕВР е независим орган и от 2018 г. вече е финансово обезпечен, така че да разполага с необходимата свобода за интервенция при възникване на кризисни ситуации в сферата на енергетиката.

Той призна, че все пак има нужда от промени в Закона за енергетиката и правителството е готово да ги направи.

Според него увеличаването на капитала на ТЕЦ „Марица-изток 2“ е най-наложителното действие, което България трябва да предприеме в енергийния сектор, за да запази своята стабилност по отношение на електроенергията.

Добрев подчерта, че въпросното увеличение няма по никакъв начин да повлияе върху размера на данъците.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която също взе участие в заседанието, изтъкна нуждата родната енергетика да се развива в пазарни условия без допълнителни регулации.

Тя сподели, че министерството на енергетиката вече е подготвило проект на новата енергийна стратегия до 2030 г., който по-късно днес ще бъде изпратен до ЕК за одобрение, след което ще започне дискутиране на отделните точки от него на вътрешно ниво с участието на всички заинтересовани страни.

По нейните думи въпросният „интегриран план“ ще стане факт до края на настоящата година и ще бъде съобразен с изискванията на ЕС за понижаване на емисиите въглероден диоксид, отделяни при производството на електроенергия.

Тя изтъкна факта, че електрическите централи в България, които работят на въглища, са основни мощности за страната и заяви, че те ще бъдат запазени до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., ако се спазват условията на енергийната стратегия.

Очаква се в България да се увеличи и ръстът на електроенергия от възобновяеми енергийни източници до 25%, като онези производители, които разполагат с мощности до и над 4 MW, ще бъдат длъжни да продават на свободния енергиен пазар.

Председателят на КЕВР Иван Иванов подчерта ролята на регулатора в бъдещата либерализация на енергийния пазар в страната, като изтъкна две посоки на развитие на този пазар – разширяване на кръга на производители на електроенергия и елиминиране на регулирания пазар.

Той предупреди, че ако България отново реши да намали износа на електроенергия, както направи през изминалата зима заради появилия се вътрешен недостиг, със сигурност ще последват наказателни санкции от страна на ЕК.

Поради тази причина страната трябва да развие своя енергиен сектор, като Иванов изтъкна, че Комисията вече е поръчала ново техническо оборудване и специализиран софтуер, чрез които ще може да осъществява много по-обширни и ефективни анализи и наблюдения.

Според него новото увеличение в цената на квотите за емисии въглероден диоксид неминуемо ще се отрази и върху цената на електроенергията у нас.

Министърът на финансите Владислав Горанов предупреди, че сегашната ситуация с електроразпределителните предприятия на свободната борса и липсата на стимул за покупка на електроенергия на разумна цена може в бъдеще, когато регулираният пазар отпадне, да последва рязко поскъпване на битовите мощности.

Според Горанов сегашното състояние на БНЕБ допуска борсови манипулации и съществуват регулаторни решения, която могат да подобрят положението на свободния пазар.