Въглищните електроцентрали са от стратегическо значение както за енергийната, така и за националната сигурност на България и тяхната експлоатация ще продължи с хоризонт до 2050 г., изтъква енергийният министър Теменужка Петкова в писмо - отговор на въпроса на депутата на БСП Георги Гьоков относно ангажиментите на правителството по отношение на минно-енергийния комплекс "Марица изток" и енергийния преход, с който се ангажира Европейския съюз (ЕС).
Според Петкова България използва в „максимална степен“ съществуващия потенциал на местните въглища в страната при спазване на екологичните изисквания, като те осигуряват ресурс за производство на електроенергия за следващите 60 години.
„Тези централи произвеждат 46% от цялата електрическа енергия в страната, като през зимата този процент достига 60 на сто“, изтъква министърът.
По нейните думи „В тази връзка и усилията на правителството са насочени към това тези централи да продължат своята работа. Тази политика на правителството е ясно посочена и в разработения… Интегриран национален план за енергетика и климат, който обхваща периода 2021-2030 г., с перспектива до 2050 г.“, посочва още енергийният министър.
По нейните думи в Плана, който е одобрен от Европейската комисия (ЕК), ясно е посочено, че до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., България ще продължи да използва потенциала на топлоелектрическите централи, произвеждащи електроенергия от въглища.
Тя припомня, че Министерството на енергетиката е изготвило проект на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., като в него е посочено ясно, че предвид стратегическия характер на въглищните централи, за гарантирането на енергийната сигурност на страната, България ще продължи да разчита и за в бъдеще на работата на тези мощности.
„С влизането в сила на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, се постави нова ясна рамка по отношение на организацията на пазара на електрическа енергия с хоризонт до 2030 г. Новият пазарен модел налага период на преход, през който ролята на въглищните централи ще е основна за гарантиране сигурността на доставките“, подчертава Петкова.
С цел гарантиране на сигурността на снабдяването в дългосрочен план, правителството нотифицира пред ЕК общопазарен механизъм за капацитет, напомня министърът, като добавя: „Целта е да се подпомогнат както съществуващите мощности в периода на прехода, така и модернизациите и инвестициите в нови, нискоемисионни производства“.
Според Петкова основният ефект, който се очаква от въвеждането на Механизма за капацитет, е свързан с предоставянето на възможност за подпомагане на съществуващите мощности, в това число и въглищните централи, като те ще могат да получат плащане, за да са налични на пазар, когато възникне ситуация на недостиг.
„Отчитайки важността на темата и ключовата роля на минно-енергийния комплекс „Марица изток“ за гарантиране сигурността на електроенергийната система, на 31 януари 2020 г. Народното събрание прие решение относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България, с което се задължава Министерски съвет чрез министъра на енергетиката в срок до 29 февруари 2020 г. да приеме всички необходими мерки за нормално функциониране на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД, в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на „Български енергиен холдинг“ ЕАД, с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната като елемент от националната сигурност, независимо от становището на ЕК по този въпрос“, споделя още Петкова, като добавя, че решението на НС задължава МС да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен прекратяване на функционирането и/или ограничаване на производствения капацитет на въглищните централи от групата на БЕХ.
Със своето решение НС възлага на МС да предприеме действия за присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на електроцентрали, изтъква още Петкова.
Тя припомня, че на 27 февруари 2020 г. е изпратено писмо до заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс, в което МС изразява официално желание за присъединяване към „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажимент за закриване на въглищни мощности.


Крисия и Веселин Маринов пят на плажа в "Аспарухово"
Спипаха двама за кражба от магазин за дрехи във Варна
Арестуваха силистренец, убил възрастен мъж в дома му за 350 евро
Ограничават движението в центъра за Празника на Варна
Варненските полицаи откриха големи количества дрога при четири акции през последните дни
Z.ai подготвя нов AI модел в битката с OpenAI и Anthropic
Нов недостиг на гориво в руски региони след атаките на Украйна срещу рафинерии
OpenAI отчита годишен темп на приходите от над $40 милиарда преди IPO-то
Т. Джамов: Все повече хора у нас имат интерес към бойните спортове
Колко пари спечели Божидар Саръбоюков от бронза на Европейското
Популярен аргумент срещу електромобилите беше разбит
Това е единственото BMW 8-Series E31 с дизелов двигател
Cadillac зарадва клиент със седан за 500 000 долара
Роботите в заводите не могат да заменят напълно хората
Продавате употребяван автомобил? Новите регулации на ЕС вече са в сила
Радев изненада: Успяхме да елиминираме олигархията, тя е извън властта (ВИДЕО)
Демерджиев: Двете групи в Ботевградско са тормозели хората, държат се нагло и арогантно
Терзиев: Свикнал съм на критика, поздравявам кмета на Бургас
Пореден изверг влачи куче с кола в с. Брестница
Богданов: В програмата на ПБ има много думи, но никакви цели и цифри
преди 6 години Ако държавата толкова разчиташе на въглищините централи, щеше да осигури, като поляците 15 години механизъм за капацитет до 2035 година. Щеше да има ясен план, как да работят така, че да не трупат загуби. За сега краят на въглищата е с хоризонт 2025 година, но може да се скъси до 2023. Ще остане само американската АЕС след този срок, най-вероятно, ако нещо кардинално не се промени в ЕС. Разбира се в края на управленческия мандат един министър може да каже и обещае каквото си пожелае! отговор Сигнализирай за неуместен коментар