Т. Петкова: Опитваме да диверсифицираме енергийните ресурси

България ще започне преговори с американски производители на ядрени технологии, за да проучи новите достижения в областта. По-късно днес Министерският съвет ще даде мандат на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за водене на подобни разговори, обясни в ефира на "Нова телевизия" енергийният министър Теменужка Петкова.

Основната цел е диверсификацията на енергийните ресурси.

Енергийният министър уточни, че плановете на ЕС за икономика с нулев въглероден отпечатък е много голямо предизвикателство за енергетиката и икономиката на страната. Затова и започват преговорите с Westinghouse, за да проучим колко ще струва изграждането на нов блок в АЕЦ "Козлодуй" с тяхна технология. Компанията е производител и на малки модулни реактори, които се приемат като бъдещето на ядрената енергетика.

Петкова обаче призна, че реакторът на компанията АР 1000, за който вече преговаряхме по време на управлението на Пламен Орешарски, не е лицензиран за работа в Европа. В момента извън САЩ има само 4 такива реактора, работещи в Китай.

Плановете за нов реактор в съществуващата ядрена централа не спират проекта за АЕЦ "Белене", в който са вложени вече 3 млрд. лева. Двата реактора, предназначени за централата, се съхраняват в Белене при всички изисквания на производителите, заяви още Петкова и допълни, че процедурата в момента е забавена от пандемията и забраните за пътуване.

България ще има нужда от нови мощности след затварянето на въглищните централи. В момента в енергийния микс на страната има около 4 хил. мегавата въглищни мощности, които поетапно ще трябва да бъдат закрити до 2050 година в изпълнение на европейските политики.

Тези мощности могат да бъдат заменени само с беземисионни централи - ядрена енергия или от възобновяеми енергийни източници, за да изпълним целите на общността.

Теменужка Петкова беше категорична, че България не е изтъргувала със САЩ проекта "Балкански поток" срещу новия реактор. Инфраструктурата на газопровода е изцяло българска и отговоря на всички европейски изисквания.

Тя отхвърли и обвиненията на енергийния експерт Христо Казанджиев, че "Балкански поток" е транзитен газопровод и е логичното продължение на "Турски поток". Според енергийния министър има техническа възможност местните власти в България да се включат в проекта и да поискат отклонение от тръбите, но досега не е било заявено подобно желание.

България губи от "Турски поток" около 110 млн. долара, тъй като допреди година транзитът за Турция се осъществяваше през страната ни - около 14 млрд. куб. метра природен газ.